3 дена на Беглик бате. Много добро!!! сега няма да пиша за това, че е 2 часа. Прибрах се днес в 10 от влака и заседнах да бачкам на компа, че списанието не чака... Днес иначе тичах с Радо към 5 километра. уж тръгнахме на шега кат се прибирахме с народа от язовирската разходка. Беше хладно и аз бях само по тънко пуловерче. нещо не прецених, че на сянка си е евало м.......  от студ. Та се изненадах колко тичах и как нито един далак не ме сецна. Имам треска от мускули сега, но е приятно. Толкова хубаво си изкарах тия дни макар малкото съм, че всяка сутрин се чувствах чудессно и без болежки. И това ме навежда над мисълта, че позитивните преживявания карат тялото ти да отделя тонове положителности из организма ти. А после следобеда кат сдухах и така до вечерта... и сега всичко ме боли... Явно трябва да има закономерност. Направо открих топлата вода. поне със списанието за днес приключих. а Утре Радо ще ми прати снимки от хижата, ама ще си ги сложа във фейсбуката, който ме има ще види. яката работа. сега освен да отида да спя, че нещо си стана късничко. и Все пак отново да кажа:
3 ДЕНА СА СИ МНОГО ВРЕМЕ, КОГАТО СА ТОЛКОВА ХУБАВИ И РАЗНООБРАЗНИ...
:)))

А това е откъс от най-великият концерт...
Питър чупи мивки. Мивки чупи и зачувпа. Чупи Питре мивки, чупи...

тук линк за целия концерт в ютубата...

Странно - за мен три дни са много малко време, когато са хубави и разнообразни. :)

аз викам да се радваме на колкото изпадне, хехе че понякога никакви няма. пък и много хубаво накрая пак еднообразно става.