29.12.2007. 11:00 часа сутринта. Пред входната врата се чува покашляне, после сякаш някой си трие краката в изтривалката. (Странно ние нямаме изтривалка.) Поглеждам натам. Не очаквам гости толкова рано. Поглеждам през шпионката. Никой. Сигурно ми се причува нещо, нали не се наспах добре. Отивам да си правя гимнастиката. Не е минала и минута и покашлянето се чува отново. Хм. Решавам да бъда смел и да провера какво става. Отварям входната врата. Бавнооо. Няма никой. Ясно е като бял ден, че недоспалия ми мозък ми дава сигнали, че е уморен. Понечвам да затворя вратата, когато чувам покашлянето за трети път. Идва някъде отдолу. Поглеждам надолу и кого да видя. Малчо е застанал пред вратата и ме гледа. Носи със себе си два набързо събрани куфара. Предполагам, че са „набързо събрани” поради стърчащите от тях дрешки. Малчо ми казва едно бързо „Здрасти!” и преди да реагирам се промушва покрай краката ми в апартамента. Интересно. Не съм виждал малчо от 3-4 месеца. Тогава заяви, че иска да опознае света и тръгна. Малчо е оставил куфарите и е седнал на един стол. Много обича столовете. Мама Жму, която преди време осинови Малчо, идва в хола и слага лапи на кръста. Гледа изпод вежди и не изглежда да е доволна. Мисля, че все още е сърдита на Малчо за това, че тръгна. Тя плака много тогава. Гледам Малчо и чакам да каже нещо. „Ще ви погостувам за няколко дена. В къщи всички запрашиха за Турция и не ми се седеше сам. Драго ми е да ви видя отново, макар да не ви помня много.” Е това е. Храни коте да те лае, както са казали старите хора. Спасиш го от улицата, окъпеш го, гледаш го, храниш го, обичаш го, накрая няколко месеца в друга къща и вече не те помни. Ех Малчо, Малчо. Какво да те правим? Разопаковам куфарите. Освен няколко дрешки, забелязвам доста консерви. Така е, когато си на път. Явно ще посрещнем Нова година заедно, дъвчейки пилешко с моркови, хапвайки суха храна Whiskas и гледайки Канал 1. В крайна сметка важното е да има разбирателство между хората, между хората и животните. И както беше казал Малчо преди „Хора, нека просто се обичаме!”. Нека го послушаме, Малчо е малък, но разбира от тези неща.

П.П. Малчо by the way е момиче:) Повече прилича на катерица, отколкото на котка, защото има най-невероятната опашка на света. Тя е по-голяма от самия Малчо:) Рядко съм виждал такъв сладур. Брат ми го взе от улицата като беше бебе. Нашето коте Мама Жму първоначално не беше доволна и си съскаха, но после направо осинови Малчо. Даже започна да го кърми. Така и не разбрах дали имаше мляко или просто им беше ритуал:) Малчо го дадохме на едно семейство понеже започна да става доста голям и после ни беше много тъжно. А Мама Жму така плака, както за никое от своите собствени деца (таман 12 на брой). Сега Малчо отново е при нас. За 5 дена. Забравил ни е, с Мама Жму се карат непрекъснато (толкова за наличието на памен при котките), но все пак е весело. Хехе. Ето едно линкче:
http://lava.blog.bg/viewpost.php?id=83177
А сега, представяме ви Малчо:

дали от последната снимка, с този палав отблясък в погледа те подканя за нещо...или внушава, че нежната красота е навсякъде...
Суперска "щерка", щури да са празниците с нея!

Но за опашката ще имаш да вземаш - моето куче има има по-красива опашка! Доказателствата - друг път!
Весели ви празници на цялата фамилия! :)))

Почти се просълзих докато четох тази история:)
Толкова ми е познато всичко описано в нея. Моите "малчовци" не веднъж са ми поднасяли подобни изненади, тъкмо изгубя надежда и той/тя вземе, че измърка на вратата:)
Весели празници!

Котето е страхотно! Обожавам котките...

...плод на забранена любов, грехове и изневери...
Но пък е готина, много!

(този ти пост те представя в мнооого симпатична светлина, надявам се не манипулираш :Р )

Весело посрещане на Нова година!

Дааа, Малчо е шемет и половина. днес два пъти дойде при мен да се гали. даже се размърка, което за нея е рядкост. Изненада ме:)
а относно "симпатичната светлина "... честно казано нямам представа в каква светлина ме представя написаното:) Аналитичният поглед липсва при мен, за добро или зло.
Много щастие, късмет и весело посрещане на новата година!!! :)))

а колко й е порастнала опашката... ццц Милата Жмуца всеки път като се сетя ми става жал... Как я тормозеше Малчо и как безмилостно я настъпих веднъж в пристъп на невнимание.... :(( тъгув-тъгув

пораснала е, да:) Поздрави от мен! да си изкараш хубаво утре вечер! И дай да се видим новата година на един театър, да ме ограмотиш малко:)

Но сега установявам, че обичам да чета за тях.

Твоят Малчо заслужава да има поредица като "Ласи", "Бетовен", "Балто" и т.н.

ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА!

malka puhkava toplinka:)))))iska6e mi se da q nagu6kam kato q vidqh.navsqkade e mnooogo sladka:)i az si imam edno igrivo ,4erno dqvol4e,koeto tarsq o6te s otvarqneto na vhodnata vrata i bez koeto domat mi ne bi bil sa6tiqt:)

Мерси на всички за коментарите:)
Да сте всички живи и здрави и усмихнати и щастливи през новата година!!!
Специални поздрави от Малчо и Жму:)))

Това е най-безкостното същество, което познавам, все едно е направено само от мека козина и щуротия. Така ми беше мъчно като се изнесе... Съдейки по приключенията ни от преди два дни, липсата ще да е била взаимна, хихиихх. Дет се вика, само на близките си може да бръкнеш с лапа в окото;)

Пропито е всеки ред с нежност и обич. Вярвам много любов са Ви дарили родителите, за да раздавате с пълни шепи. И да се гордеят с Вас!!

Благодаря ти, че си такъв, какъвто си. Гордея се с теб!
И нека Новата година бъде успешна и пълна!