Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2008 21:26 - Синът на Палечко
Автор: self Категория: Изкуство   
Прочетен: 4147 Коментари: 8 Гласове:
0



За тези, които не ме познават името ми е Паленечко. Роден съм преди 25 години в бобена шушулка или поне така ми каза Мама. Аз винаги съм имал усещането, че това не е съвсем вярно и че всъщност съм се родил в грахова шушулчица. Незнам, може истината да е някъде посредата. Поне едно е сигурно, не са ме кръстили нито Бобчо, нито Грахчо. Кръстен съм Паленечко на една далечна роднина по бащина линия. Както споменах по-рано, съм на 25 години. Висок съм 1.86 инча, което за нашето семейство никак не е за подценяване. Мама ми каза, че когато съм се родил съм бил не по-голям от едно малко бобче. Заговорим ли пред гости за това винаги се изчервявам от гордост. Относно моята външност, какво да кажа. На главата ми расте черна, буйна и непокорна коса, чиито кичурчета стърчат във всички посоки. Мама ме е закърмила със сутрешна роса, оттам и здравият й корен. Очите ми на пръв поглед са черни, но погледна ли към слънцето стават тъмно кафяви. Така е по думите на Мама, аз никога не съм си виждал очите. Мама казва, че някои неща може да се приемат на доверие. Мама е умна и разбира от тези работи.             Аз живея в нашата градина откакто се помня. Не излизам много. Мама каза, че светът е голям, а ние сме много малки. Страх ме е от големи неща. В нашата градина всичко е с нормални размери, тоест малко. Чувствам се комфортно там. Всъщност не познавам много хора, а приятелите ми са по-малко пръстите на едната ми длан. Това не ме притеснява. Мама казва, че приятелите не растят по дърветата, а също и че един истински приятел, е колкото безброй неистински. Най-добрият ми приятел е зелената трева в градината. Обичаме да играем заедно. Мама ми каза, че откак съм изкочил от бобената шушулка съм затичал из тревата и съм се катерел по нея. Това аз не помня. Помня когато шушулката ми умаля и повече не мошех да спя в нея. Беше тъжен ден. Направих си ново легло от три листа на кестен и отново бях весел. Друг мой приятел е една гъсеница, която живееше на една клонка. С нея обичахме да си говорим до късно и да гледаме светлинките по небето в ясна нощ. Моята приятелка обаче беше истински обидчива. Един ден и казах нещо, на което тя се обиди и се затвори в себе си. Ден след ден ходех при нея и се извинявах, но тя не ми проговори повече. Един ден нея я нямаше на клонката. Цяла седмица ми беше много тъжно. Из нашата градина има много обитатели, някои добри, други не толкова. Например в далечният край на градината живеят червени мравки. Мама ми каза да не ги заговарям, защото вечно са заети и понякога щипят без видна причина, макар да не са лоши по душа. За сметка на това често навестявам Торния бръмбар. Той е много стар. Имам чувството, че е по-стар и от самата градина. Той знае много истории. Понякога, когато е в особено добро настроение разправя за младините си, когато е бил Млад торен бръмбар. Понякога е в настроение за шеги, друг път ми разказва страшни истории. Как трябва да се пазя Паленечкоядците. Те имали криле и се носели нависоко в небето, чак до светукащите петънца - високо, високо. Старият Торен бръмбар понякога послъгва сякаш. Мама казва, че като си на толкова много години неизбежно ти иде да послъгваш понякога. Така и годините не изглеждали толкова много. Незнам, аз съм мъничък и не разбирам от това. Ако стана толкова стар, колкото е стар Торния бръмбар ще знам. Животът в градината е весел и лек. Сигурно личи и по разказа ми. Но в мен има едно усещане. Появява се понякога, но бързо си тръгва. Какво е незнам. Седи в мен, стаило се дълбоко и чака. Какво чака? Кога? Всичко това незнам. В такива моменти се чувствам глупав. Мама или Торният бръмбар веднага биха разбрали какво се е стаило в тях. Но аз не съм нито Мама, нито Торния бръмбар. Аз съм Паленечко и това съм аз. Знам, че макар за Мама да съм голям, всъщност съм мъничък. Един малък Паленечко в един голям свят, който не познава. И понякога ме е страх. Но Мама каза, че да те е страх не е срамно.  Знам, че с всеки ден се променям. Колко пъти съм заспивал и съм се събуждал откак бях миничко бобче. И знам, някак без да знам как, че скоро ще усетя отново това скрито усещане и този път то не ще се крие. Ще се поспре, ще се представи и ще се заговорим. Какво ли ще си кажем?



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eleni - ти докога
31.01.2008 21:35
ще пишеш така леко и чудесно, бе?!

възмутително хубаво е

p.s. - брат ти, ако вземе да прорисува, ще ходя да скоча от някъде:))) искам да прегърна щуравото ви семество накуп, ей
цитирай
2. viv13 - :)
01.02.2008 10:42
четейки това, ми се мярна един Еднорог, духът му те е прегърнал гальовно и багрите около вас са повече от вълшебство - :)))))))))))))))
цитирай
3. ugeen - Ще ти подаря една книга
01.02.2008 20:26
(наистина е интересно какво ще си кажете)

.. на моят любим автор, авторът, който за мен бе човек, на когото не можех да спра да му чета книгите верижно. А тази е една от малкото книги, които не прочетох на един дъх (или за няколко дни), защото колкото и да ме беше развълнувала, се налагаше да правя осмислящи паузи. В тях поемах дълбоко дъх с очудените очи на дете, което разбира, че всичко е било пред него и се чуди как не го е видяло по-рано. Книгата не е вълшебно-разпръскваща звезден прах като тези на Уортън. Много различна е и усещането е като, че си си почистил ирисите от боклук. Сякаш от очите ти падат воали, отфалшивяващо. Но и може би твърде истинско, зависи в какво състояние се намираш.
Сетих се за нея като спомена за скритото усещане. Може би трябва да му помогнеш малко на това усещане, за да се разкрие, да излезе от сячнката и да си поговорите. Няма да кажа заглавието, но съм на 98% сигурна, че не си я чел, имам някакво интуитивно усещане, което ще се самопровери. За психология и социология е, не знам, дано не ти стане скучно. Знам само, че на мен ми помогна. След около две седмици, ако ти е удобно ще ти я дам. Че сега съм толкова преизморена, че от време на време си представям, че дочувам жужене на високоволтов ток. Ех, да свърши тая първа част на февруари, да си поспя малко) мн е гадно така да е изморен човек, не може и да пише.
Хубаво е че ти пишеш)) Хубаво е и че пишеш така.
Аз отдавна съм си го отбелязала, че около щуравото ви семейство е концентриран някакъв силен енергиен заряд, който оставя усещане като че за миг си гледал в слънцето. хехе, егати четките направих ;р
@ eleni, а ако и брат му и майка му прорисуват, навита ли си да скочим примерно от 2000 м с парашут?

усмивки, S.
цитирай
4. eleni - ако брат му прорисува
01.02.2008 20:33
аз лично ще пропусна парашута, но ще взема да попреплувам един атлантически океан, колко му е;)
цитирай
5. ugeen - хех
01.02.2008 20:38
ами ти си решаваш
цитирай
6. self - ух ух какви хубави коментари :)))
01.02.2008 23:58
Днес е ден да ме четкат:) Засрам Засрам.
eleni - ще пиша така доде може. като си направя някоя и друга клизма може и да пиша още по-леко;)
viv13 - много яко го каза. мерси!
ugeen - успех с училищното мъчение. да свършва по-скоро!!! че съм ти обещал да ходим "зад шкафа":) За книгата супер. Ще ми е интересно да я прочета.
Хайде поздрави на всички!!!
цитирай
7. divnaya - чудесно е:) много ме зарадвахте ...
02.02.2008 10:57
чудесно е:) много ме зарадвахте дружки с последните няколко ваши постинги - абсолютно вдъхновяващо!
цитирай
8. trevistozelena - права е елени -
06.02.2008 18:41
наистина стъпваш леко:)
иначе се чувствам случайно поласкана от случайно споменатата зелена трева:)
поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: self
Категория: Изкуство
Прочетен: 507660
Постинги: 160
Коментари: 596
Гласове: 2278
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031