„Особено е чувството да се отдалечаваш от всичко, което си наричал свой дом за шест месеца. Да се отдалечаваш от хората, които са били твои приятели, с които сте споделяли отлитащото време. Да се отдалечаваш от човека, който толкова е стоял из мислите ти, че сякаш е вече част от теб, макар и да е измислен от теб за теб, защото дали познаваш истинската му същност. Хубаво е човек да е влюбен, да запази част от себе си за някой друг. Усещам се в едно странно състояние, смесица между тъга, радост, благодарност към живота и лек страх от това, което ме чака извън този самолет. За жалост забравяме тези състояния, в които сякаш ставаме поети и се усещаме леки и вдъхновени, макар и леко тъжни на моменти. С годините все по-рядко ги изпитваме, докато един ден не забравим, че някога въобще са ни навестявали, че сме били други макар и за кратко. Живеем от ядене до ядене и от сън до сън. Животът ни става сън, понякога разпилян, объркан и безсмислен, понякога ни кара да се усмихваме, а понякога ни кара да крещим и да дерем бузите си с нокти. Мисълта ми е, че поради заминаването ми усещам тъга и това ме поставя в по-различна ситуация, предизвиква по-различни мисли от ежедневните ми. Усещането е хубаво. Както когато съм влюбен, гледам на света с други очи. Гледам и сякаш виждам неща невидими за другите.
Добре дошъл обратно Нечо!”
