Моите крака са два. На пръв поглед изглеждат нито дебели, нито тънки, не много космати (както се очаква за мъжки крака), може да се каже, че са прави. Добре, че не съм станал жокей, че тогава нещата щяха да седят по друг начин. Най-общо казано краката са свързани със гъза. Започват от там и свършват от само себе си. Анатомите ги разделят на: а) Бедро б) Подбедрица в) Ходило И във всяка от тези три подточки има множество кости, сухожилия, мускули, нерви, вени и още много други неща. Слава богу аз още не съм ги виждал. Всеки мой крак завършва с по пет малки израстъка наречени пръсти. За какво са направени точно незнам. Имам съмнение, че са клошари, защото винаги когато си сваля чорапите намирам между пръстите си топченца чорапен мъх. И не си го дават малките гадове. Те твърдят, че са колекционери. Не знам. Оставям ги тях и техните нокти на мира. Както се казва, важна е The Big Picture, а именно, че краката са си мои и аз ги приемам дори с малките им недостатъци. Защото те са ми големи приятели. Заедно сме били и в добро и в лошо. Например краката ми обичат да ходят на високи места. Това е за мен е малък проблем обаче, понеже всичко от краката нагоре много го е страх от високо. Разбирате ли, става малко разминаване. Но наумят ли си нещо, краката ми не можеш ги спря. Така ме заведоха на някои особено високи места като Айфеловата кула, Гранд каниона и др. Те бяха много доволни, а аз се кръстех (макар да не съм религиозен) и бях сигурен, че краткия ми живот ще си остане такъв поради факта, че ще свърши там.   Преди няколко месеца краката ми си направиха албум със свои снимки. Когато се чудех дали да си правя блог, те ме посъветваха да опитам. И днес още преди да съм се събудил напълно, те започнаха да подскачат и да ме врънкат да направя специален пост за тях. "След като си направим гимнастиката" им казах. Все пак трябва да има някакъв ред в цялата работа. Ако се оставиш в ръцете на краката си (не че имат ръце) кой знае къде ще те запилеят. И така, представям ви моите приятели КРАКАТА:

На тази снимка виждате краката ми да си почиват до басейна на братовчед ми. Екипирали са се с някакви джапанки, макар много добре да знаят, че аз джапанки не харесвам. Така е като краката ти си имат собствено мнение.

Тук краката ми са много ентусиазирани. (На снимката се вижда само левия крак, но повярвайте ми и десния е също толкова ентусиазиран). Крачат към колата, в която са брат ми, братовчед ми и нашия приятел Владо. Същият ден по-рано, на около 100 метра от мясното на снимката, краката ми се подмятаха във всички възможни посоки. Бяхме в 6 Flags в L.A. Това е едно уникално място, което е фрашкано с влакчета с много лупинги, завъртания, премятания и прочие. Хехе. Краката ми си изкараха много добре. За мое учудване, въпреки страховете ми и всичко останало от краката нагоре си изкара чудесно. Дааа. Беше много як ден.



Тук краката ми са на плажа в Малибу. Те са вторите от ляво на дясно. Другите са на Стан – братовчеда и Ван- брат ми. Хехе. Там краката ми си изкараха отново много добре. Цопнаха се в океана и се плацикаха с наслада. А после се бореха с вълните. Мдааа. А за десерт погледаха океански залез. Много красиво. За жалост тука в БГ-то няма откъде да си видим.

На тази снимка краката ми пак са обули някакви джапанки. Бррр. Но явно са се позасрамили, защото се опитват да се скрият от обектива както се вижда.

Хаха. На тази снимка краката ми незнам дали са яли някакви гъби или нещо подобно, но определено са изкрейзили здравата. Истината е, че седях до 2 през нощта за да си експериментирам с фотоапарата на брат ми. Получиха се няколко доста добри снимки.

Тук се вижда фантазията на Сияндето. Тя създаде от тези мои пръсти (клошари-колекционери) едно сплотено семейство. От ляво на дясно са подредени (по възраст) трите дечица, майката и бащата, който е най-възрастен. Предполагам, че е и най-умен, понеже главата му е най-голяма. Хаха. Но в последните години учените обориха тази теория. Така, че предполагам му остава само това, че е с най-голяма глава.

Тук краката ми се усмихват в компанията на краката на братовчедка ми Нора и Бат Ван. Намираме се в Valley of Fire, пустинята Мохаве. Топло им е на миличките крачета. Но повече им е интересно да са на такова място.

Тук си личи, че снимката е отпреди 4 години. Нося дънки. Хаха. Отдавна не ми се е случвало. И то не защото съм станал гоиляма клечка-костюмар. Твърдо не. Открих величието на джинсите. Хубавите джинси ;) гледам, че съм обут в едни стари маратонки Nike.  Това са ми последните такива. Просто с годините започнаха да се произвеждат такива шарени боклуци, че се отказах тотално от маратонки. Пък и лятото много запарват и ходилата ми все недоволстват. Пръстите ми също се оплакват. Казват, че им растяли гъби, а те не искали да колекционират такова нещо. Откакто си купих сандалети е друга работа. Шляпаш си с тях и в пек и в дъжд и не ти пука от нищо.

 Сега краката ми казаха, че има и други снимки, но не могат да се сетят къде са си оставили албума със снимките. Често им казвам „Ей, с тази памет ще си забравите главата някъде!”. Дано това не се случва.

нямах време да прочета този текст, но краката ми много настояваха. А после казаха, че това на нищо не прилича и искат фотоалбум и те. Искат и гривна за глезен и нов лак за нокти. Искат разходки в пясъка и ъъъ... малко ми е неудобно... Абе...цитираха ми Ал Пачино, който бил нарекъл хотел Waldorf Astoria "междукрачието на съвременната цивилизация" и се оплакаха, че в тяхното междукрачие... така де... искали били мъж. Били дълги и красиви и самотни.

Ужас. Не пиши повече такива неща. Сега не мога да изляза на глава с краката си:)))

ккави крака:-))

Краката ми смятат, че този пост е много оригинален:) поздрави за което:)

от моите крака сърдечни благодарности на всички.
Елени, внимавай с тия крака. опасна работа е:))) сложи им едни вълнени чорапи и да не знаят много много. моите поне сега са във вълнени чорапи, топло им и им се доспа, та не се обаждат много. пък и нали вече си имат пост за тях и са още по-доволни.

ше трябва да потуша бунта в зародиш:))) Ник`ви чорапи с дантела, само сурова вълна, пост и молитви, хихиххих

кракоман;-)

за момент,но само за момент застинах в нещо средно между нирвана и екстаз,опитвайки се да разбера какво ми дава и по-точно колко много ми дава всичко това!!!
След това,понеже моментът явно ми беше недостатъчен,си наложих с усилие да се откъсна от темата...!!!
И отново не успях!!
Успях обаче да си задам въпроса....какви ли още несметни и душевнообогатяващи сведения ни очакват нас,жадните за подобни споделени подробности,касаещи останалите Ви крайници или...а защо не?...вътрешни органи или пък анализ,да кажем, на микро клетъчно ниво???
И кога можем да ги очакваме,разбира се?
:)))

Тези твой крака много претенциозни били;) Я им обуй по един галош и им покажи кой е шефа, не им се давай;)

Мдаа. добра идея. Ще взема да пиша и за панкреаса и за вътрешното око. (поне като за начало)
:)))

на главата ми се качиха тия крака, хахахаха

не мога да се сдържа да не споделя и аз за моите крака...
също са два, обичат да ходят, при това боси... дори и през зимата.
обичат да изглеждат добре, затова често им лакирам ноктите. напоследък предпочитат червен лак... :-) а през лятото (пролетта и есента също, доколкото е възможно) пръстите им обичат да носят пръстени. през зимата е по-трудно с пръстените за крака - убиват в затворени обувки, затова...
още нямат фотоалбум, но снимка мога да покажа ;-) тук: http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=USER_PROFILE
:-))))

Явно е хубаво да се разбираш с краката си.За жалост аз немога да кажа същото за мен и моите.Къси и проклети същества, значи!Никога не ме слушат!Аз им казвам да спрат, те не изпълняват-ходят където им скимне и при когото им скимне.А като им се разсърдя и им се развикам ми правят на пук.Дали ще се спънат нарочно в най-неподходящото препятствие и на най-неподходящото място (често пред най-неподходящите хора) или пък ще се ударят де в някой стол, маса, стена, бордюр или каквото и да било.Мислите, че това е мазохостичен начин на протест от тяхна страна ли?!Лъжете се!Те се удрят обаче мен ме боли!!!И те, малките подлеци, използват това срещу мен!Лак не искали-обичали натуралната ктасота.(Мислят си, че са красиви, но жестоко грешат!)Гривни какви ли не им копувам, да са ми "джиджани" - губят ги всичките!Купих им една със звънчета, за да ги чувам, че ще вземат да ми избягат.Те пак негодуват-чувствали се като овце на полето.За назидание се ритнаха в един праг.Следствието-един от малчовците беше осакатен, а за мен остана мъчението-физическо(адската болка) и психическото(една седмица без излизания).После пък ревът-не искали високи обувки!Не стига, че са къси ами са и претенциозни!И за да ме накажат чупят токове, събуват си обувките насред централната улица или пък директно ги късат, само и само да си ходят боси...Как да ми е лесно с такива чудовища?!Искали само маратонки.Тях си обичали и само на тях се радвали.Направо се вмирисват от кеф като са с маратонки.На мен оставят само да пера...Е как да водя нормален живот с такива спътници?! ; /

Случайно видях този твой постинг и блог-преминавайки.Заинтригува ме думата self или по-скоро ме извика професионално и просто надникнах.Харесва ми идеята ти тук с краката тази гледна точка, переспектива и много странно ме върна някъде назад.Рядко ми се случва да изплуват детски спомени асоциативно.Звучат шантаво връзките които правя, но те имат логика и психологичен контекст ако щеш.сетих се че когато бях дете, малка като орехче и дребна като врабче много фантазирах и си бях измислила системи за които съдех за хората и нещата-едно от тях бяха краката и обувките им.Когато ме разхождаха и преминавахме прокрай някой човек си измислях истории по краката или обувкита му-същото ставаше и като имахме гости.Може би съм била много свита а и много малка за да видя някой като цяло но таво беше една безкрайна игра.налудничево звучи сега но тогава беше голяма приказка в която бях.Благодаря ти за това, че ме препрати за миг в едни моменти които цялата ми сероизност днес беше забравила.Усмихвам се.
Поздрави!
Яна

от моите крачка за твоите крачовци.:)

Братле, ти надмина Трактата за краката на Людмил Станев. Цъфтиш тук безмерно и не викаш батя си да прочете, пък да се позадави от смях както си му е редът. Може ли така от трети лица да разбирам за тоз бисер, че дори и да са ни майка. Отсега нататък да докладваш редовно, ей.

в блог.бг, че си в "Избрано" с твоите крака? ;-)

Най-отвратителното в цялата история е, че дори и връзки няма. Ей тъй ние тук цяла сюрия блогари с пот на чело даваме най-доброто от себе си. И накрая какво? Нищо.
А той, както си подрипва безгрижно с краченцата скокна в блога първия ден, а на втория вече в избрано. И му казвам, а той не вярва. Погледа, почуди се и продължи да си подрипва безгрижно наоколо...
Няма справедливост, това е!

Лелеееееееееееее, Ел Макферсън ще ти завиди на таз "Похвална ода за мойте кривокрачковци"! Нейните са дълги и прави, но сега разбирам, че това е сериозен дефект в скелетната им конструкция.

Страхотен пост - супер си! Продължавай да ни забавляваш, и гледай да научиш и краката си да пишат, понеже са талантливи и най-важното: имат какво да кажат.

Аз също пиша с краката си, но засега само аптекарите ме разбират (и то не всички).

Като писах за тези мои крака не ми мина и през ум,че на някой ще му е интересно чак пък толкова. Краката ми се изчервиха от внимание. Мерси на всички!Радвам се, че гледате от веселата страна на краката:)

П.П. братле поздрави от другата страна на океана.

solaris: историите за краката, които си си измисляла като малка със сигурност са били хубави:) никой не може да измисля истории както едно дете. като пораснем се пънем да задържим детското си въображение, но някак си не е същото. Всичко това ми напомни за "Отвъд килера" на Уилям Уортън. Много вълшебна книга за пътешествието в спомените:) Поздрави!

olive: Мерси :) и от мойте крака поздрави!

danyolka: За връзки незнам дали имам:) Ще питам краката ми. А, те казват, че нямат връзки, но обувките ми имали. Може оттам да е дошла Връзката. :)))

anlov: Мисля, че и аз има за какво да завидя на Ел-чето (поне ако бях жена):)). Радвам се, че ти е харесало писанието:)))

Ода за краката?!
А за ръцете?!
Главата?!
Поздрави!:)))

http://emotewar.com/image/miro_metal/1.jpg

Анонимен, не се отваря линка, който си ми пратил :(

от главата за краката или от краката за главата започнах да те разглеждам не знам, но се забавлявах страшно :)))... Интересни неща се откривали наоколо брех - брат ти със сърце на челото, ти с цяло Семейство-Пръстчеви... (добре, че няма нарисувана карта на съкровище, че щях да се взирам мноооого :)
Амммм, нещо за гледане на стъпало дали няма да се намери по света и у нас ;-)
поздрав

ei mn qko, moite kra4ka sa mn pretenciozni, lqtoto iskat da hodqt samo s japanki,zamita iskat da im e toplo, ne haresvat 4erveniq lak,mrazqt 4ervenite 4orapi i ne obi4at da im slagam ukra6eniq, napravo da te e qd 4e sa tvoi :) dobre 4e ti si se razbira6 s krakata

If you want to buy levitra use keywords http://onlinelevitrabuy.com/#5493 - order levitra, <a href=http://onlinelevitrabuy.com/#9465>cheap levitra online</a> or this link http://onlinelevitrabuy.com/#7499 online

<a href=http://cialisstorehere.com/#eivkx>cialis online</a> - <a href=http://cialisstorehere.com/#zkyxz >buy cialis online</a> , http://cialisstorehere.com/#ttjxe generic cialis