Сесия 2
Минаха четири години откакто бях тук за последен път. Сега отново на същото място усещам, че и аз съм се променил заедно с пустинния град. И хората тук са се променили, приятелства са се разпаднали, създали са се нови. Сега виждам нещата, които осъзнавах преди, но които не ми правеха впечатление и които подминавах с усмивка. Виждам колко абсурдно-изкуствен е този град. Все ми се върти една дума в главата, която описва всичко тук по перфектен начин. Бутафория. Тук всичко ми напомня на инвентар от театрална постановка. Някак гледам фасадите на подредените еднакви къщи и сякаш очаквам зад тях да няма нищо. Само плоски фасади на къщите като в градчета в уестърн филмите. Минава ми през ума още една дума – грандомания. Тук всичко е голямо. Нека започнем от хората. Никъде по света не съм виждал такива тела, такива лица, такива потресаващи форми. Тук човек осъзнава размерите на думата Голямо. Седя в мола на работа и покрай мен минават един след друг като стадо деца, жени, мъже и старци и аз отклонявам поглед. Изключително тъжно е да гледаш деца, които са тлъсти. Смеят се минавайки покрай мен и аз виждам свински, а не детски лица. Иде ми да им извикам – „Хора, погледнете се! Контролирайте се малко де!Спрете се!”. Искам да извикам на родителите им „Какъв пример давате на децата си. Погледнете си задниците! Прегледайте си сърцето!Абе какво ще ви давам аз акъл...”. Колкото са по-големи, толкова по-не им пука как изглеждат. Обличат си се в едни дрехи дето много често се повтарят. Най-ги обичам онези с панталоните цвят Аки, извинете цвят каки имах предвид. Тука туристи с таквиз панталонки с лопата да ринеш.
Много големи неща има тука като се започне от Гранд каниона. Колите са големи, улиците са големи, количките за пазаруване са големи-ех, да видите само как пазарува средния американец. Нищо чудно, че достигат такива размери. Опаковките на продуктите са огромни, боклука, който се изхвърля е огромен. Доплака ми се само като виждам как тази нация е като кон без юзди. Как за свръхпроизводството тука никой не се замисля. Откъде идват тези ресурси, къде отиват? Кой плаща за тях? Повярвайте ми, не плащат американците, а всички онези разсипани хора и територии, които са експлоатирани от тази голяма машина за пари. Поздрав за Арни, който се опитва да направи Калифорния „Зелен” щат и до колкото чувам в много отношения там са добре. Тук рециклирането е по желание. Трябва да се обадиш и да кажеш, че искаш да ти рециклират боклука, при което за тази услуга ти намаляват прибирането на обикновения буклук от два пъти на един път седмично. Толкова хартия, пластмаса, стъкло и алуминии се изхвърля тука. Да те заболи сърцето направо. Знам, че много хора оспорват рециклирането, не е мястото тука да спорим, но гледам как една държава живее като за няколко и ми е болно.
Май са свързани нещата сега като помисля. Опаковките им са големи, оттам и магазините, оттам и количките за пазаруване, оттам и колите им, оттам и улиците им, оттам и къщите им, оттам и самите американци, оттам и боклука им.
To be or not to be…
Извинете ме, имах предвид следното:
To be continued…
