Дааа. Обзела ме е една небожествена празнота. Доколкото знам Божествената празнота е хубаво нещо и се постига трудно. В моя случай става дума за най-обикновена празнота. такава, която може да си закупиш от всеки магазин. Изключение прави областта около корема ми. Като се има в предвид, че току що станах от масата може с ръка на сърце (или корем) да заявя, че там празнотата беше изместена от порция картофено пюре и риба. 
Дааа. Днес беше мързелив ден. Без много изисквания. Един вид непретенциозен. Започна със събуждане. Насилствено събуждане. Миналата вечер си бях легнал в 2. (наруших си бабешкия график за ранно лягане). Вечерта за пореден път се будих често и на моменти трудно заспивах. Сънувах пакет странни съница. Купуваш два, получаваш третия безплатно. Няма да влизам в подробности. Та сутринта около 9 часа извъня телефона и насилственото събуждане беше налице. Брат ми се обади от пустинята та си поговорихме около 20 минути. Аз бях идеалният слушател. Мърморех неща като „Даа. Дааа. Супер!” и тям подобни. Нещо трудно се разсъних. После се излежавах известно време. Днес си казах, че работата ще има да взима и няма да се вясвам там. Реших да изгледам едно филмче в леглото. Голяма радост. Напоследък не гледам много филми, камо ли в леглото още по пижама. Да и това доживях. Да си сложа пижама. Сега ще взема и потници да нося. Гледах „Последното изкушение на Христос” с Уилям Дефо и Харви Кайтел и с музиката на Питър Гейбриъл. Класика по книгата на Никос Казандзакис. Много добър филм. Препоръчвам!!! След това Радо ми изпрати един филм в Youtube за 9/11. За това как чичко Буш(мен) и неговия кабинет самички са си бутнали пясъчните кули в Нови Йорк. Мда, повече от ясно.  Ето това е линка ако на някой му е интересна темата и иска да отдели час и половина: 
http://video.google.com/videoplay?docid=-275577066688213413&q=911%2BThe%2BMyth%2Band%2Bthe%2BReality&total=47&start=0&num=10&so=0&type=search&plindex=0 . Брех, брех. Небожествената празнота ме затруднява да пиша. Може би похапването също оказва влияние. Така стана, че днес не свърших нищо особено градивно, освен да гледам разни неща. Вечерта си поучих малко чуждестранни думички и си гледах книгите на Уилям Уортън. Като се замисля, мога да каза, че това ми е любимия ми писател. Невероятна личност е. Пише с такава топлина и човечност, че ужасно ме зарежда с положителна енергия. Сега чета Ever After, незнам дали е преведена на нашия език. Книгата разказва за смъртта на дъщерята на Уортън. Заедно с нея загиват и съпруга й и двете им малки деца. И всичко това заради една безсмислена катастрофа, причинена от алчността и безхаберието на определен кръг от хора. Книгата е написана в типичния за Уортън стил, в първо лице единствено число. Книгата е мемоар за последвалите след катастрофата събития и за ужаса и голямата загуба на семейството на Уортън. Както и да е. За тези които са чели книги на Уортън моите поздравления. За останалите горещо препоръчвам всяка негова книга. За хората, които не обичат да четат друго освен блогове има три филма по негови книги. Birdy, Dad и Midnight clear. Като се замислих за Уортън и ми стана топло и празнотата ме напусна. Тази вечер ще се опитам да си легна рано. Уморено ми е. Може да гледам един трети филм за завършек на ленивия, празен ден. Три ми е любимо число. Няма общо с шведска тройка ако това сте си помислили. Нито съм бил в Швеция, нито съм изкарвал тройки в училище. (Тука вече послъгах) Но като се замисля мога да си поръчам две шведки по Ebay или да отида в Швеция все пак. Казвали са ми, че такива чернокоси типажи като мене ще ги схрупкат. Не че имам особено желания да бъда схрупкан от човекоядни русокоски. Отплеснах се нещо. Явно небожествената празнота се завръща. Отивам да хапна и една вафла за десет, а на всички пожелавам лека нощ!!! Хич няма да проверявам за правописни грешки. Учил съм в художествено училище, тама не ни учеха много на такива неща. Затова простете ако се спънете в някоя особено голяма правописна грешка. Да ви подсетя, че след 20.Януари се открива сезона за лов на правописни грешки. Тогава ще може да ги обстрелваме съвсем легално. И нали знаете: пресича се на зелено, зъбите е хубаво да се мият от време на време, презервативите се използват не само за пренасяне на кокаин през граница, обичайте ближния си, не прекалявайте със сладкото. За тази вечер това май е достатъчно...

Много ми е любим, но не съм изчела всичко издадено все още и сега ти ме подсети да се разровя из книжарници/библиотеки, за да попълня празнотите. :)

а ти не си лягай твърде скоро, след като си похапвал - ще ти тежи коремчето и на сън :)))

докато накой се убиваме от работа цял ден -
други - 3 филма и Уилям Уортън.........
На това му се вика демокрация по БГ...
Поздрави с
усмивка, ест.

...обзе ме още в началото усещане за истински дневник и си остана до края :)))
И така лежерно и ненатрапливо разбрах и за някои неща, които убедително (предполагам съзнателно убедително, въпреки лежерността) ме накара да искам да погледна...
Поздрави!
п.п. Картината твоя ли е?

Sunflower: послушах съвета ти и не си легнах веднага. гледах третия за вечерта филм:) С Мел Гибсън и Антъни Хопкинс. The Bounty. Не беше лош. А през това време и коремчето ми поолекна. хехе.
П.П. Много весело бебе си сложила да ти краси блога;)

marty: дааа, чак себе си изненадах вчера с такова помотване и подпиране. Но и такива дни си трябват понякога:)))

maymi: явно лежерния ми ден се е излял в лежерен пост:) Картинката е моя. Скоро ще пусна някоя друга картина в някой друг пост:) ух, замръзнаха ми пръстите и едва пиша. добре, че се добрах до офиса на топло. хихи. Поздрави на всички!