Клипчето е от японския филм за Хачико от 1987, по който е направен римейка с Ричард Гиър, режисьор е Ласе Халстрьом, правил За какво тъгува Гилбърт Грейп.
Филмът е простичък, но много докосва тази история. Замисляш се за някои неща, които мисля вече сме забравили в забързания си живот, усещаш сякаш се пробуждаш от сън. сякаш осъзнаваш колко сме станали отчуждени хората един към друг. във филма има толкова много топлина, която ме хвана неподготвен. бати, роботизирането ни е почти завършило, а нещата които ни вълнуват са такива глупости. който иска да гледа филма. на някои ще се хареса много, на други ще се стори пълна боза. въпрос на вкусове.

Хачико  е куче от породата акита ину, което става символ на верността и предаността към стопанина си, дори години след неговата смърт. В Япония, на гара Шибуя е издигнат паметник в негова чест.

 Хачико е роден на 10 ноември1923 година в японската префектура Акита. Фермерът решава да подари малкото куче на професор Хидесабуро Уено, работещ в Университета в Токио. Професорът му дава името Хачико (осмият).

 Професор Уено ежедневно пътува с влака на работа и кучето всеки ден го изпраща сутрин, а след това се връща да го посрещне на гарата точно в 3 часа следобяд. На 21 май1925 г. Хидесабуро Уено получава инфаркт и умира. По това време Хачико е на 18 месеца. На този ден той дълго чака стопанина си, който никога не идва. Въпреки това кучето продължава да го чака всеки ден, пристига в 3 часа следобяд и седи до късно. Въпреки че много роднини и познати се опитват да вземат кучето при себе си, то неизменно се завръща на гарата. Местните търговци и работниците на гарата започват да го хранят, възхищавайки се на неговата преданност и постоянство. Това продължава години наред.

 Става известен на цяла Япония през 1932 г. след публикация на статията „Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си седем години след неговата смърт“.

 Хачико продължава да идва на гарата в продължение на 9 години до самата си смърт на 8 март1935 година. Една година преди това, на 21 април1934 година му е издигнат паметник. В деня на неговата смърт е обявен ден на траур. По време на Втората световна война, когато има нужда от метал, паметникът е разрушен, но през август 1948 година е възстановен и се налага като пример на любов и вярност.

 През 2009 година по мотиви от тази история е направен филма „Хачико:история на едно куче“ с Ричърд Гиър в главната роля.

 
 

Невероятни създания са кучетата.Аз имам голдънче...
Предано и много обичливо е.
Когато някой е тъжен от близките ми, идва от другия край на къщата и скача върху него и го гушва!

дааа, сладури са големи:)))
а голдъните са си баш семейни кучета. много сладки и добрички:)))
дано ти хареса филма miaa

преди време и аз бях пуснал постинг за филма:

http://hikma.blog.bg/drugi/2010/02/03/hachiko-a-dog-s-story-hatiko-kucheshka-istoriia-2009.485606

Поздрави

neveroqtna istoriq

obi4alo go e pove4e ot blizkite mu

Те страдат заедно с нас, дават любовта си безпрекословно и ни вярват! Такова отношение няма да срещнете в човек!
Страхотен пост! Благодаря ти!

Имам куче,което е родено на 25.05 2000г.За куче е доста старо,но понякога си мисля,че разбира какво му говоря или какво искам от него.И защо да не разбира? Защо си мислим,че хората сме най-умни?

Някой да знае как се казва кучето в главната роля? В други филми с животни винаги пише. Имаше един с Джеймс белуши - "К-9" - и в трите части пишеше, дори в еднатаимаше статия за самото куче.

кучетата май са 3, пона така пише в уикипедията
Chico
Layla
Forrest
иначе филма наистина е много як, а на К9 много съм се смял, когато бях малък:)))

Аз на К-9 още си се смея :)
Значи 3 кучета са били. Аз в IMDB търсих и там не пише. Те и в "Осем герои" всяко куче се играе от две. Но в К-9 си е винаги по едно - Мак, Кинг и Котон. Третото е било истинско полицейско куче и е открило голяма пратка дрога малко преди да го застреля един гад, като се опитало да защити водача си полицай.