Седя си пред работния компютър и похапвам китайски ориз от вчера. Към това прибавям салатата с картофи, маслинки и царевица, която Сис направи, а също така и тънки резани пъстърма и филенце, всичко това останало от вчерашната ни специална вечеря. Което ме връща към вчерашния ден. Напоследък има работа в работата, което е хубаво, защото се отразява и в получаването на повече заплата. Така е като ми се плаща на ден. Снимам на поразия разни индийски спални и кухненски комплекти, възглавнички и какво ли още не. После ги тифецвам и правя каталог. Явно съм се поуморил нещо. Прибрах се и Жу ме посрещна от вратата. Знаех, че майка я е завела за последно на лекар за да й свалят шевовете от операцията. Погалих си я, после я погалих без да искам и по коремчето и усетих нещо странно. Повдигнах я и замалко да припадна! Шевът се беше отворил в около 3 сантиметрова дупка. УЖАС! Веднага я хванах и хайде пак на лекар. Таксита, студ. Добре, че жената ни изчака. Като я видя Жу какво е направила се изненада. Каза, че трябва пак да я шие, но преди това нещо да се изрежат ръбчетата. С две думи операцийка. Оказа се че няма местна упойка и каза, че ще я направи с полупълна. То вече беше 19.30, извънработно време и жената чакаше сина си. Затова й казах най-добре да напртавим всичко днес, таман няма да се налага пълна упойка. Жената се съгласи. Проми й дупката (видях й вътре някакви органи) и сложи лепенка, а после я облече в един чорап, от който Жу изглеждаше супер смешна:))) Прибрах си я, изчаках майка да се прибере и отидох към Сис, където тя беше приготвила разни вкусотийки. Хапнахме, пийнахме винце, поприказвахме си хубаво. Готска работа. Нещо явно ми беше дошло доста стреса за деня обаче. Съвсем нетипично за мен ми се затваряха очите и едва гледах, пълен ужас. Тъй де, легнахме си да спим, а сутринта около 7, когато тя ставаше аз едва гледах. Обикновено се разбуждам за да се погушкаме или да си поприказваме за мъничко преди да изхвърчи за работа. Днес обаче беше един от тези моменти, в който ми е заспало и неадекватно. Чух я как изпусна нещо от другата стая, но май не се счупи, въпреки това ми стана смешно, защото все се тюхка колко е непохватна сутрин. Заспал съм отново и станах към 10. Изядох си сандвича, който ми беше приготвила, прочетох си бележчицата и й написах и аз нещичко за нея да си го намери като се прибере. Легнах в леглото отново и си зачетох Захапи за врата. Усетих, че  и този ден нямам грам сила за фитнеса, стана ми малко гузно. Екипа ми ме гледаше обвиняващо от другата стая, направо усещах укор лъхащ от копчетата му. (Екипът ми не се състои от анцуг с една или няколко ленти. Ненавиждам анцузи. Сис ме научи да казвам анцуг, а не анцуНг:))) Почетох си до 11 и тръгнах за работа. Изпуснах си трамвая, после не се качих на този, който дойде, защото предпочитам да почакам още малко и да се кача и возя като бял човек. Даже и да си седна и почета още малко. Дойдох тук в офиса и се започна снимане и фотошопване. И така до преди малко, когато седнах да ям. Та в този ред на мисли, започнах цялото това писане, защото похапвайки си сладко се зачудих ако отворя клавиатурата пред мен, какви ли съкровища или чудовища ще изкочат отвътре. Бон апети!