Мивката е пълна със съдове, масата е в безпорядък, а нацапаната покривка опитва всячески да се свие и да скрие петната си. Тупан седи на стола и наблюдава целият хаос в стаята. В един безпризорен плик намира последната маслина и я слага бавно в устата си. Започва да я смуче и премята от буза в буза. Сладко! Навън вали сняг и сърцето на Тупан тупти ли тупти. “Нека вали, нали имам нова шапка. Оранжева и Хубава.” Тупан е някак спокоен, събуди се рано, макар че си легна късно. Сънува всичко друго, но не и Нея. Може би затова се чувства отпочинал, въпреки малкото сън. Котето седи и го наблюдава с жълтозелените си очи. Потапя лапа в потока от Тупански мисли. Облизва я, усмихва се със своята загадъчна усмивка, същински сфинкс и се запътва на някъде. Пепелникът прелива от маслинени костилки и изречени думи. Въздухът е натежал от гъстия дим на споделяне и взаимност. Тупан изважда дървената си свирка и подема непозната мелодия. “Днес ще си сложа оранжевата шапка и ще играя на криеница със снежинките...”

знаеш ли...
онзи ден и аз си намерих моята шапка. и изненадата, че не съм невидима с нея:)
(в съвпаденията - и тя e в жирафолюбоПитНо оранжево:))
разбирам колко е приятно да си в собствената си клиника:)

но под кожата на снега винаги се усмихват кокичета. ето от тук и мъничък поздрав
( http://www.youtube.com/watch?v=GPt7U5QooHc&feature=related )
:)

мойта шапка също не е невидимка, даже не е наистина моя, но нали е оранжева...:)))

от непозната не се взимат дори кокичета, така учат майките..:)
току виж те излъгах с лалета и ти откраднах шапката:))
но пък черпя със сок (направо от кутията) и подреждам на пода последните ти многоточия. на всяко ще сложа костилка:) каква ли картина би излезнала от това:)

- от непознати взимам шоколади, ако дават...
- ако ми вземеш шапката, ще ми стане студено на косата. Ще се уплаши тя за здравето си и ще се пресели от главата на раменете и гърба ми. Ще стана мечок и ще отида живея на Витоша, ако остане гора горе до тогава.
- сок и всичко друго пия от кутия, че има нещо хубаво в това, макар все да ми казват, че било просташко. ;)
- картината ми харесва, сложих си я на стената

ами... ще използвам брадата на мечо, за стълба. там, над върховете на дърветата, където започва пространството на птиците. в чантата ми вече трака фотоапарат и един бинокъл за там, за да си разделят гледката с неговия отдолу.
а тя, цялата, е с такъв филтър, оранжев. през него надниквам в чуждите прозорци на кутиите за човеци. повечето са с прозрачни пердета, отзад фигури си броят дообеда. една от тях разглежда с интерес малък пластмасов пиглет, който му се е паднал в шоколадовото яйце.
може да го сдъвчи. тоест не може, защото малко го натъжава. пък и жму всячески се стреми с поглед да му го отмъкне.
завил е с шал на оранжева фанта (меднес?) оголялата си глава и ми кимва 'здравей', обичаш ли фанта?. всъщност не, обичам лифт, но ти няма да се облечеш като ябълка заради мен. сигурно няма.

харесва ми Тупан, да, но едва ли бих си признала. въпреки че - защо не, той ще се направи, че не се е случило:))
а довечера ще заспя с ножица в джоба.
(да си отрежа косата, след като съм слязла от картината на стената)

ще му предам на Тупан :) ние сме приятели, макар и да се сдърпваме понякога. Ще му напиша бележка, че излезе да се разходи в парка с котето. навън вали суграшица и каза, че иска да си събере малко в буркан за лятото. Натъпкал е по тавана буркани с какво ли не... Тупански работи, не го разбирам понякога. ако го чуеш преди аз да се прибера от работа му напомни да..., уф забравих какво беше. нищо, той ще се сети надявам се.

всеки път ме усмихва, когато така внимателно 'подрежда' душевния си бургазъм, за да издържи още един ден като таван. и си мисля за онзи съботен миг, когато ми домиля, а тъкмо жму крадешком се измъкваше от там, обрал половината паяжини :) показа ми с лапа къде е скрил шапката, после къде му е нослето, къде са му ушичките... следващия път ще му остана на гости с бурканче боровинково сладко и ще го изям:))

(някъде като наказание за тази сантименталност сега седя на пода сама, ям сухи бисквити и си играя с трохите)
хм, ще му върна шапката на Тупан. но искам да е изненада. ето - този глагол, който не умее да пази тайни:))
( макар, че в парка ще подгизна. не ми харесва, когато краката ми първи разбират, че е зима, защото пак съм с най-попиващите обувки:))

Е аз съм брада ама не на мечо, а самостоятелна, от тези дето не обичат да носят оранжеви шапки, а да са си натурално черни, но това не им пречи да гледат на света, на зимата в оранжево есенно....
Боровинките много си ги обичам ама не на сладко, а пресни....от пазарчето на седмочисленици.....незнам дали в бургазма ти има нещо от бургас, но там боровинки и зима още не съм виждал ;( .... само лято/есен и смокини....
А тупанчо-хулиганчо освен шапката трябва с жму да му върнем страха от страха за живота, че нещо не ми харесва напоследък и все едни анонимни му се явяват в мечтите, а иска да има как да ги нарече... и внимавай с пода, студеничко е сега и някой ще трябва после да те гледа, ако настинеш ;)
Драсни ми какво да правим да му върнем на тупанчо шапката оранжева или на цветни петна, че да не седи без нея горе на витоша и без никой да има да го храни с боровинки.... и по-добре май ще е в парка да го храни някой, а не на витоша - малко по-близо е от планината ;)

хвана ме на вратата.:) когато си затвориш очите, опипвайки мебелите и не знаеш кого ще настъпиш колената ти се извъртат и стават ненужни все едно целият ти скелет зависи от зрението. по-опасно е от пораженията по пода:))
сядай за минута. приятно е да побъбря с още една брада. в рима ще сложим над перваза и една дъга. заради цветно слънчевият спектър в единия ъгъл на стаята и неумолимото струпване на натурална черна маса в другия, физиката нарича това съвпадение. време и т.н.
но пък е топло в присъствието на бради :-)
бургазъм идва от - буркани и оргазъм. или всички онези мигове,
намазани на тънко върху маслото за утрешната закуска. колко е лесно да си развалиш зъбите. хубаво е, че и жму разбира това:)

иначе минавам случайно, за губене не ми се и мисли (но го правя, постоянно).

виждаш ли как пътят напред се разкрива все по-бързо и крачката става все по уверена, а не трябва много - малко маслини, повечко вино и раздумване с другари:)

Тупан се прибра. Гледа някой бил у тях, дошли му благи хора на гости пък той на разходка. (котето го изведе вчера.) почерпихте ли се с бисквитките за гости на масата, като компенсация за липсата ми? иначе за тази шапка аз така и не разбрах на главата ли ми е или наистина е свита. то няма огледала наоколо та не мога да се огледам и провера. ще си сваря кафе и ще си гледам на утайка. там ще си каже къде е шапката. но преди това ще поспя малко, че ядох есенни листа, пих чай от въглени и тичах по водата във фонтаните в парка. уморително!

П.П. мерси за буркана с бургазъм, който намерих на кухненската маса. много мило. ще си намажа утре за закуска дебела филия:)

за малко. с бийтълски перчем и истории за Алиса, но (докосва с пръст устни, шъъът..) гостите са заспали:)

да познаем на кого е онова иглу в ъгълчето на пода:))
сега следващите пет дни ще се чуди откъде да си намери възглавница. не че е трудно или толкова важно, но тя ще мисли само за това.
пред вратата има и наказани стъклени пантофки, и чадър, а луната и облаците са ниско, ниско. мигат като котешки очи.
(тук само жму да не кашляше ; притеснявам се. но щом в полунощ няма да се превърне в тиква с впряг от плъхове.. значи всичко е наред:)

тъмната брада минава през пет настроения, те през него и май се усмихва насън. навярно наблюдава как закачат коледните лампички на радисън и човек с шапка отдолу, подпрял се на многото безразлични коли. а, брадата му уж много по-тъмна от твоята, но със съвсем друго лице... бяла, бяла, като... сметана.
в к у с н о

до закуска
и да не сънуваме, лоши събуждания:))

сънят ми се стресна от звън - настойчив и нахален - подскочи уплашен и си отиде. оказа се че телефона до главата ми звъни.
и да, позна че пропуснах закуската;) но качих един хладилник до 6-я етаж и това, че помогнах ми беше достатъчно за да имам сили след това да снимам шалове и слончета. а те не искат да се снимат хич даже.

а шапката ми вчера подскачаше и си пееше оранжеви мелодии, макар да й беше леко топло.






(донеси ми холандски лалета, а аз ще ти направя тупанска картина от аромати и усмивки...)