Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2011 20:12 - Абстрактната РАЗХОДКА
Автор: self Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2439 Коментари: 0 Гласове:
3



През повечето време ежедневието ни протича по един познат, понякога до болка познат начин.* Събуждаме се, ставаме и деня се изнизва точно както предишния. Понякога това създава едно усещане за сън, за безвремие, защото дните имат навика да отлитат като ято подплашени гълъби.  (Тук мислех да напиша жерави вместо гълъби, но така нямаше да има толкова ежедневно внушение на думата, все пак колко често виждаме ято жерави. Извинете за отклонението.)
Отминалите дни се превръщат в седмици, а те неусетно в години. Понякога обаче еднообразните ни дни биват прекъснати от необичайни неща. Толкова необичайни и неочаквани, че после поглеждайки назад имаме усещането, че всъщност не са се случили. Били са сън. Били са илюзия. Днес ми се случи нещо такова. Нека ви разкажа. Прибирах се пеша от работа. Минах през Слънчоглед, където изкупих всички плоскостти, които имат и на които мисля да правя новите си рисунки. Всичко на всичко 11 броя. Побъбрих си с Алекс, което е колежка на Сиската, оставих 20 лева и продължих разходката си към вкъщи. Минах през Шишман и пресякох  абсолютно неправилно пред паламента. Нямаше коли и минах без да чакам. Погледнах в посока Раковска и се захласнах. Слънцето залязваше и беше адски красиво. Облаците бяха сменили цвета си с онова магическо розово, което така е очаровало Моне преди години. Останах така въртейки глава, любувайки се на гледката, наистина беше много красиво, а в главата си мислех, че сигурно отстрани изглеждам на турист, който за първи път вижда това място. Поех към градинката на софийския, там където обичайно се среща свирещия на гайда мъж, забравих му името. И наистина видях на земята да седи някакъв човек. Приближавайки се обаче, се оказа, че е бездомник. Наум си казах, че нямам дребни пари, така че ако ми поиска ще трябва да му откажа. Таман минавах покрай него, когато с периферното си зрение (щях да напиша мнение) видях как мъжа рязко стана, тръгна към мен и...
... и ме РИТНА. Уцели ме в корема. Съвсем инстинктивно се обърнах към него и го изритах викайки му „КВО ПРАВИШ БЕ, НЕЩАСТНИК?!?” Адреналинът забушува  в мен, сърцето ми туптеше бързо. Стоях срещу мъжа и го гледах неразбиращо. Всичко се случи толкова бързо и неочаквано, че просто стоях и го гледах. Беше видимо пиян, до устата му имаше някакъв бял боклук, който ми се наби в погледа. Тогава той каза нещо, което не можах да запомня. Нещо от рода на да МИСЛЯ едикакси... и си ТРЪГНА. Дотогава стоях застинал от изненада без нито една мисъл в главата си, а после мислите изведнъж препуснаха като диви коне, стояли дълго в плен. Осъзнах какво се е случило и цялата абсурдност на ситуацията. Гледах как бездомника се отдалечава и се двоумях дали да не го настигна и с ритници и юмруци да го сваля на земята. Изведнъж си го спомних, неадекватен седи пред мен и осъзнах, че колкото и да беше противен не мога да вдигна ръка срещу такъв човек. Обърнах се назад, следейки го с поглед как се отдалечава.  По природа съм пацифист, никога не бих посегнал срещу човек или животно, особено животно, но известно време се борих с желанието да го последвам. Е в крайна сметка мислещата  част от мен надделя, обърнах се и продължих към нас. Опитвах се да разсъждавам над случилото се, но всичко беше толкова ирационално, че в един момент започнах да се питам дали това всъщност не се е случило. Или че на земята е слязъл свети някой си или даже дядо боже за да ме изпита. Това последното беше особено забавно при положение, че не вярвам в абсолютно нищо, особено в руси брадати мъже, които живеят на небето (тук може би трябва да изключим несклонните към лицева хигиена скандинавски авиопилоти, за които небето е временно място на пребиваване, но оперделено нямат постоянен адрес там.) Мозъкът на човека е загадка, понякога може да ни изненада в какви посоки поема. И въпреки това цялата ситуация беше толкова СТРАННА и необичайна, че за него, под него имайте в предвид мозъка, по-вероятно е да не се е случило нищо. И така, прибрах се. В един момент погледнах ситуацията от друг ъгъл. Мъжа ме ритна в корема, който слава богу все още е стегнат, а и явно инстинктично се е стегнал усещайки летящия към него крак. Не ме заболя, което си беше бонус. Но изведнъж си представих същата ситуация, но вместо да ме ритне мъжа се приближава отстрани и ме пробожда с нож в гърба, врата, ухото или на друго деликатно място. Ей така, без особена причина. Виждам се как падам на земята, от мен тече кръв, наобикалят ме хора... Или още по-лошо, как му отнемам ножа и многократно го пробождам в гърлото... или как ни напада, докато се разхождам със Сиската, тогава ако й беше посегнал на нея щях да забравя за доброто си възпитание. И именно тук спирам да си представям какво би могло да бъде, защото все пак не се е случило така. Благодарих на Съдбата (която няма руса брада) че съм се прибрал жив и здрав, че всичко ми е наред. Сега завършвам тази история и отивам да си похапна сладко сладко. Мисля си, че една хубава вечеря ще е прекрасен завършек на тази история.

 

 * Е, при повече желание и ноухау дните протичат и по друг начин J



Тагове:   разходка,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: self
Категория: Изкуство
Прочетен: 507638
Постинги: 160
Коментари: 596
Гласове: 2278
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031