Прочетен: 3779 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2011 19:22
Затварям прозореца, благославяйки добрия човечец измислил алуминиевата дограма. Наистина. Обичайният шум от улицата при отворен прозорец е леко дразнещ. Сега като прибавим и децибелите от летящите с наетите си коли абитуриенти, бибиткащи, крещящи, направо ме заболява главата. Нека отчетем и факта, че се ядосах, защото изпуснах ютията докато гладех (да, вече и това правя) и малко ми кипва. Сега ще кажете, че съм изпаднал в моментно състояние на мразене, защото съм се ядосал и търся невинна жертва върху която да стоваря гнева си. Ни най малко. Аз наистина мразя края на май, когато е времето на баловете. Ненавиждам целия шум, показност и бутафория. Малко ми е жал всъщност за тези хлапетии, които си мислят че света е вече в краката им. След време ще се сещат с носталгия за тези, така да се каже, свободни времена, когато не е трябвало да работиш, да мислиш за сериозни неща и най-вече да правиш сериозни неща. Сега с пълно гърло крещят от едно до дванадесет, радостни че са се отървали от досадното училище. В главите им светът ги очаква с отворени обятия, с питка с мед и сол, приготвил за всеки очарователна съдба с богатства и много кондоми по пътя. Може и без кондомите, въпрос на вкус. Наблюдавам как момчетата тежкареят, а момичетата чупят стойки, позират пред несъществуващи камери. Искат да са по-големи отколкото са всъщност, като по този начин не могат да изживеят пълноценно сегашния момент. Разбирам ги, повечето хора искат да изглеждат по-хубави, по-готини, по-високи или нещо друго, дето да е по от тяхното. Аз в момента бих искал да не бях чупил ютията, щото сега не мога да си доизгладя прането, но това май е прекалено битов въпрос. Хайде няма да ви занимавам с моето пране. Нека се върнем върху тези млади и чисти души, които в мислите си са хванали бика за ташаците. Истината е, че бика и пет пари не дава за това. Гледайки тези момичета и момчета, облечени в скъпите си рокли и костюми, с помпозните си прически, убийствен грим, подаващи се от коли, които струват цяло състояние, но взети под наем, сякаш гледам някой лош чалга клип, ама от тези много лошите. И ми става хем смешно, хем тъжно някак. И пак се връщаме на идеята да си някой друг, да наподобиш нечий друг живот, бляскав с много шампанско и ягоди, да си на върха на вълната, да си като герой в клип на някоя ГОЛЯМА звезда. Какво говоря, ти да си ГОЛЯМАТА звезда. Явно тук израза „walk in someone"s shoes” важи с пълна сила. Само че с обувките върви и колата и роклята и целия антураж. Да, за някои хора това е техния живот, техния стандарт и всичките екстри са просто част от ежедневието. Но питам се защо по дяволите, е нужен целия този маскарад за да се почувстваш човек, макар и за една вечер. А как ли се чувстваш на другата сутрин, когато грима ти се е размазал по цялото лице, когато бляскавия джип е вече просто тиква, когато ти си самия ти, а бика и пет пари не дава, че си го гепил между краката.
П.П. Всяко неправилно използване на запетаи, сгрешени или напълно липващи букви, неправилен пълен член или други членове е напълно търсен ефект, целящ да покаже колко ми е голяма работата и да замаже липсата на познания по българска граматика.
Въпроса за порастването в една нощ...е скоро, по-скоро от теб бях на това нещо и тогава се случи това заради, което до ден днешен вярвам че принцове, пепеляшки, турски и индийски сапунки съществуват (същите да не се бъркат с Дързост и Красота)...че някои американски бози са всъщност нашите животи, за които жените плачат от мечтите неизпълнени...
Абе живота и в една вечер си е майката...ама защо пък да не си я направят пък поне спомен да имат, че наистина са били най-великите за една вечер макар...
Честита нова ютия "ин адванс" :)))
а иначе е ясно че горния текст е за една определена извадка отнасящ се.