Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2010 15:45 - Малко дете, голямо дете.
Автор: self Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3048 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 15.12.2010 01:40


       Вчера снегът дълго се сипеше, докато най-накрая не промени всичко по свой вкус. Снежинките падаха бявно и елегантно, сякаш не бързат за никъде. Чак ми стана готино. От стаята на майка гледах задния двор през прозореца. Всичко беше бяло и някак формите се бяха слели в една голяма бяла картина. Гледайки заснежения двор се усетих сякаш съм в някакъв времеви балон между минало и настояще. Усещах ги как се въртят и гонят, как се закачат, но не им обръщах внимание, защото вътре в балона и двете не съществуваха. Беше тихо, някак магично. Стрелката на часовника забави крачка и накрая спря, чуваше се единствено тихото кристално "звън" на снежинките, когато докосваха земята. Наблюдавах ги как се сипят и сякаш   зърнах нечий замъглен силует. Да ето го там, мъничко момченце оформя снежен човек от пухкавия сняг, а после издига снежна стена за да може оттам с брат си да воюва със снежни топки с другите хлапета. И всички те са като разноцветни зелки на зимния пейзаж, навлечени с пуловери, грейки, шалове, шапки и ръкавици. Смеят се и викат по детски, воюват по детски, радват се. Наистина ги виждам. Спускат се с шейните си по малкото склонче, играят на игри, затрупват се един друг със сняг или просто за удоволствие се мятат в снега. На детето не са му нужни причини за да направи нещо. Нерационални същества са те децата, идват от друга приказка. Наблюдавам се колко съм мъничък, как снега почти ме гони по ръст. Сега сякаш снегът е различен. Различният съм по-скоро аз. Наблюдавам малкото момче, това детенце със зачервени от студа бузи и ми става някак хубаво. Чувам смеха му и усещам една странна тръпка в тялото си. Усещам същото това момченце да се размърдва в мен от възродения спомен. Балонът от безвремие неусетно се е спукал и аз седя загледан в празния побелял двор. Побелял сякаш от старост. Забравил е той детските стъпки и веселите гласове. Сякаш и децата са забравили за него. Но не и аз. Облякох се и излязох навън. Вече беше тъмно и лампите оцветяваха снега в един приказен жълточервен нюанс.  Пред блока загребах сняг от една кола и си направих снежна топка. Исках да усетя студа, пръстите ми да се здрависат с пратениците на Зимата. Усещах как под стъпките ми снега хрупка като току що опечена коричка на сладоледена фунийка. Обожавам го този звук. Хруп хрус хрус. Сякаш подметките ми си похапват от снега. И наистина, след мен оставаха малки отхапани отпечатъци. Разхождах се по тротоара и нещо в мен подскачаше от удоволствие, смееше се и пляскаше с ръкавиците си без пръсти. Направих си още една снежна топка и бързо замерих един пътен знак, защото ми стана твърде хладно на пръстите. Уцелих. След малко се прибрах, защото макар детето в мен да беше навлечено с всевъзможни грейки на мен ми беше студено. Истината е, че сега не обичам зимата. Не обичам да се стъмва толкова рано и да е студено и тъмно. Не излизам навън за да играя в снега, не разговарям със снежинките. Сега водя други разговори. Явно съм порастнал. И все пак в моменти като този сякаш всичко е както преди. Времето спира и всичко е по детски хубаво и искрено... а снегът, снегът е твой истински приятел.


Тагове:   дете,   Self,   малко,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaharosana - разтопих се :) и се усмихвам от уд...
14.12.2010 21:05
разтопих се :) и се усмихвам от удоволствие.
цитирай
2. lava - Хе,
18.01.2011 07:37
а пък тук във Вегас прелетяха няколко снежинки и ги намерих сутринта покрили двата стола в дворчето. Показаха ми се и много бързо се разтопиха. Чудих се откъде се взе сняг по бетона насред пустинята Невада... Беше истински и го снимах, но изчезна като неканен гостенин дошъл от много далеч... през твоите очи в моята стая:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: self
Категория: Изкуство
Прочетен: 507699
Постинги: 160
Коментари: 596
Гласове: 2278
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031