Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2008 23:57 - Октомври
Автор: self Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3452 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 07.03.2008 00:00


Близо от половин час се въртя в леглото. Обхванало ме е едно неприятно усещане. 
Поглеждам големия прозорец. Изпотен е. Навън е кучи студ.  Странна нощ. 
Нямам представа колко е часа. Тъмно е. Дяволски рано. 
Това не е обичайно за мен. По това време се с6ъбуждам само, когато осъзнавам, че ми е паднало кръвното насън и ставам уплашен за да се наям с мед и сладко.
Незнам каква е причината да се будя така. 
Лежах по гръб и сънувах странни истории. Събуждах се и се обръщах на ляво.
Същите странни истории, но с подменени актьори. 
Събуждам се само за да осъзная, че се чувствам адски уморен.
Обръщах се на дясно и се гушвах в Сияна, но и това не помагаше.
Тя спи до мен сладко и дълбоко.
Завиждам й.
Забелязвам, че нощта отстъпва бавно от прозореца. Протягам се  и напипвам телефона си. 6:45.
Решавам да стана и да се облека. Извън топлината на завивките, тялото ми изтръпва. 
Отивам до банята и се изпикавам в мивката. Правя го по две причини. Първо, защото тясната тоалетна е точно до стената, където спи Сияна и не искам да я събудя с пускането на водата, и второ защото ми доставя удоволствие.
Влязох в кухничката и светнах лампата. Светлина! Колко уютни са тези топли, жълти лъчи.
Как само прогонват мрака в най-забутаните ъгълчета на стаята.
Посреща ме един приятен, успокояващ зелен цвят на стените. Съвсем нов е. Всички тук се включиха в освежаването на кухнята тази събота и неделя. Някои мебели са разместени, а масата е сгъната на половина и е прилепена до прозореца. Никога не съм виждал кухнята така просторна. Харесва ми.
Сядам на един стол и започвам да умувам. Твърде рано е. Какво да правя? Ако навън не беше толкова студено, щях да си тръгна към вкъщи и да оставя колелото тук. И дума да не става да излизам днес с него. Дали да не пусна компютъра и да не се заровя в мрежата. Колко точно име. Мрежата!
Ако не внимаваш може да се оплетеш в мрежите и като заблудена горска мушица. И колкото си по-мъничък, толкова по-трудно е да се отскубнеш.
Ставам от стола и се промъквам тихо в стаята на Си. От прозореца на шестия етаж забелязвам в далечината как Слънцето се опитва да се пробуди. Отначало е начумерено и не му се става и озарява небето в червено. 
Недей гримасничи така сърдито, Слънце! Особено сега, когато есента е тук, а зимата ни диша във врата.
Взимам от стола разницата и се връщам в кухнята. Изваждам от предния джоб "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" и започвам да чета. Усещам плътната тишина отвъд прозорците. Колко подходящо е да чета тази книга точно сега и по този начин. 
Спомням си как като ученик обичах Нощта. Нощтна птица съм откакто се помня, но тогава беше различно. Седях буден и рисувах, тогава, когато целия квартал беше притихнал. Улицата заспала, сънуваше автомобили. Тогава беше моето време. В тази тишина се чувствах спокоен. СЕБЕ СИ.
Рисувах с плам в душата и после заспивах уморен, но доволен.
Кога се промени това?
С порастването губим ли нещо важно?
С навлизането в Живота забравяме ли нещо?
Не са минали толкова много години от тогава, но някъде по пътя нещо е изостанало.
Онази магия, събудения младешки дух, ентусиазъм.
Колко лесно се забравят отчупените от нас частици.
Изядени от гълъбите или разстворени в дъжда.
Въпреки това, понякога в такива (не)спокойни утрини, когато около нас е тихо, успяваме да чуем биенето на сърцето си, тихите стъпки на мислите.
Макар само за десет години, светът се е променил неимоверно. Изгубили сме нуждата да останем сами, да усетим дишането си.
Тишината ни плаши. Толкова много играчки имаме, с които да я прогоним.
Забравили сме как се ходи бавно.
Забравили сме много неща...

Навън е вече светло. 08:09. Едно голямо насекомо бучи страшно на улицата и събира буклука от кофите.
Някой пали мотора на колата си и тръгва по свои задачи.
От другата стая чувам алармата на Захари и как той сънено се протяга.
Това е.
Новият ден настъпи.
Ще отида да видя Сияна...


Тагове:   октомври,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ugeen - много е .. дзен
07.03.2008 00:27
Наистина :)
Прочитането на този текст ме успокои, хубав ритъм носи.. почти като в сън. Но хубав сън.
.. В точно такива неспокойни утрини, усещаш колко си жив..

С порастването си губим нещо важно, да. Аз все още се опитвам да го намеря.. макар да не съм изгубила нуждата да спирам за миг, за да усетя дишането си. И тишината съвсем не ме плаши, защото в нея чувам вечността, но това е една друга тема.
Миналата седмица един приятел ми прати този линк, не че вярвам кой знае колко.. Но звучи хубаво. За сродните души е. Ух, не мога да го намеря. Нищо.

Помня, че и тогава като го бях прочела се бях успокоила. Бях се успокоила, защото почувствах, че има хармония в света.
Бях затровила очи и се бях размечтала, какро правя когато намирам себе си във всичко. Мога да виждам така, само когато усещам всичко около себе си в балансирани цветове. Например, когато съм седнала под някое дърво в градината и си приказваме глупости с някой. Може и умности да си приказваме, а може и само да мълчим и да гледаме как вишните падат от дъветата. Полет озвучен от песен на птиците, точно все едно се снима филм.
Но аз много се отнесох, мерси за това, което си написал.
Спокоен и хубав полет от мен! И всичко хубаво :)
цитирай
2. self - Мерси ugeen:)))
07.03.2008 00:35
сега си намерих този текст в един тефтер с Ван Гог и се сетих за онова Октомврийско утро. Тази вечер бях решил да си легна преди 12, но се зачетох и просто нямаше как да не го постна.
А сега след целодневно бачкане на компа се чувствам спокоен, отивам да спя и да сънувам пеперуди.
цитирай
3. ugeen - ама не такъв полет, де
07.03.2008 00:39
В смисъл, не това имах предвид, а пътуването със самолет! Не вярвам да го прелтиш такова разстояние с ефирни полупрозрачни, пеперудени крила ))

Ех, много хубави дневници си имал значи. И аз имам една камара тефтери, но не съм ги отваряла отдавна. Е, може да си легнеш преди 1:00 все пак. Хайде пак поздрави и всичко да е хубаво!
цитирай
4. candysays - Ех, октомври..
03.11.2009 15:02
Обичам го. :)
цитирай
5. self - :)))
03.11.2009 15:04
дааа...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: self
Категория: Изкуство
Прочетен: 401967
Постинги: 160
Коментари: 596
Гласове: 2275
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031