Ето това е. Късметът най-накрая почука и на моята врата. Почука, хареса му и взе че повтори.
Става въпрос за картините ми. Тази нощ открих голяма тълпа от почитатели на изкуството ми и съм меко казано поласкан. Готиното е, че въобще не го очаквах. Те самите ме намериха без аз да съм ги търсил. Всичко започна следобеда на вчерашния ден. Извадих си маслените бои от гаража. Мислех да не рисувам, а само да направя цветни подложки на няколко платна, за да рисувам после отгоре им. Не обичам особено бялото платно. Ако трябва да съм честен най-обичам да рисувам върху стари, може и чужди, платна. Тук откакто пристигнах имам само една картина с масло. Нещо боичките, които си накупих от София хич не са читави. Сравнявам старите бои които имам и вече са почти изхабени с тези новите и ми става тъжно. Такава разлика и честно казано с новите просто не ми е кеф да рисувам. Затова и седяха в гаража. Тея старите бои са с логото на една ръка и се произвеждаха в едно село, не помня кое. Но вече не. Когато си купувах новите бои ми казаха, че новите бои едва ли не са старата фирма с ново име. Възможно е, но като сравнявам цветовете и ми се плаче. Отплеснах се. Започнах да мажа един цвят върху платното - флешфарбе - после пък реших да сложа и още няколко. Мазах с четката, мазах, мазах, докато не се получи едно лайно. Точно преди да се откажа и да си прережа вените погледа ми се отплесна върху шпатулата. Въй, защо не взема да опитам и с нея. Идеята само да направя подложка отдавна се беше видоизменила в любопитство какво ще излезе от това платно. В крайна сметка се получи една не лоша абстрактна картина. Подпрях я на стената, прибрах си боите и влязох в къщата, където по-късно спах, гледах баскетбол (?!?), нетренирах, готвих пържоли, говорих си с бат Ван и Мирела. Стана вечер, легнах си да спя и цяла нощ сънувах разни много странни съница. Сънувах една приятелка, че бачка при нас на кристалите и ми каза, че прекалява с коката. Сънувах вуйчо ми, който ме прати да търся някакво място, където правят пици. Май не го намерих. Сънувах и Сияна (отдавна не я бях сънувал). Интересното е, че в съня ми тя ми се обади по телефона, а аз спях и като се събудих в съня си говорех неадекватно. Мисля, че ми каза че баба й починала. После й се обадих да я питам ако иска да се видим, че в такива моменти е хубаво да си с хора. Тя каза, че няма нужда, но ще ми се обади да се видим скоро. Беше хубаво усещане от съня. В три и половина се събудих за да си сменя тениската, че се мазах с едни неща за изпотяване (нали все още съм болен).
И така, сутринта ставам слизам на двора. Отидох да погледна картината с нови очи и какво да видя. Нещо се раличава малко. Хм, този цвят май беше по-покривен вчера. Ааамахааа. Приближавам се и виждам, че тук таме цели петна от боята липсват и долния цвят си личи. А покрай липсващите петна боя има малки, странни следи. Почесах се по брадата, плеснах се по челото, плюнах три пъти в тревата и всичко ми се изясни. Толкова им е харесала картината, че направо са я налазили и са искали да погълнат частица от нея. Някак почувствах топлина отвътре. Почувствах се оценен, значим, пък макар и само за стадо хлебарки. И те душа носат, а явно и от изкуство разбират. Днес ще им нарисувам още нещо. Дано им хареса. Незнам как са с финансите, но може и да откупят нещо. Надявам се. Все пак къде ли не се врат посред нощ. Не кой знае каква хамалогия да измъкнеш от нечий портфейл няколко стодоларови банкноти, докато той сладко спи.  (Тук потривам ръце)

Въпреки всичко една мисъл ме гложди от вътре. Ами ако моите малки почитатели просто са гладни и харесват маслени бои. Егати иронията. Нищо чудно да намеря бележка - "Молим те не използвай повече тревно-зелена, че получаваме запек!"...





Черпя ви с тази велика песен от моята младост: 1992 Live performance, Zurich Switzerland

радвай се, че са в работата, че да ти пият от кафето в къщи не е шега работа. после ще им хрумне и джобните да ти взимат. и накрая няма оправия. :)))
раздвам се да те "видя". поздрави и от мен,
Чече Скафандъра (новото ми име) :)))

иначе, дам - спомням си разни такива истории с хлебарчи апетит за изкуство - падали си по маслото, разправяха разни :) Внимавай кво им рисуваш да не се пристрастят много :)
В нас преди котката беше "оценител" и качествен контрол по картините на брат ми...хахаха
Поздрави!

Много разведряващо чувство за хумор - както винаги.