Преди около час направих обичайната си разходка из халите. Скитането безцелно из тази стара сграда се е превърнало в работен навик за мен. Така да се каже безцелното въртене покрай множеството щандове с храна обаче не е толкова безцелно, колкото би се видяло на страничния налюдател. Всъщност това е една свещена конкиста за, както би казал някой рънъ. Всеки ден се повтаря един и същи сценарий. Излизам от офиса за да се разсея, разхождам се бавно до халите и после половин час се въртя наляво-надясно в отчаян опит да реша какво да ям. Дали да е бутер кроасан с кашкавал за 1.2лв или триъгълна баничка за 0,84лв. Дюнер или принцеса с филе и кашкавал от втория етаж. Да си взема ли месце от щанда на Тандем, земели от Нилана, маслини, майонеза и сирене и да омажа масата в офиса, като непременно половината трохи изпадат между бутоните на клавиатурата. Или да си взема тънкаж едно кисело мляко и д аси го изям с бисквити и сладко от малини, ммммм. Дилеми колкото искаш, за вкус, за цена, за качество. Пълен ужас, а на пръв поглед е лесно да се наядеш.
Така и днес като всеки ден, когато не си нося ядене от вкъщи огладнях и си вдигнах гъза за да напазарувам. Днес част от менюто беше недостъпно, защото забравих да си взема парици от вкъщи и с наличните 2 лева не можех да се отпускам. И така, качих се на втория етаж да гледам красивите принцески, гледах ги, кумих се, шефа ме подмина на 2 пъти без да ме види и накрая отидох до парапета, където имаше някакви изложени снимки. Гледам черно-бялата фотография показва познати сгради в непозната обстановка. Стана ми интересно, започнах да обикалям покрай парапета и с всяка следваща снимка неусетно се връщах назад във времето. Образите от фотографиите оживяваха и добиваха цвят. Посрещна ме един красив град с ниски сгради, с обширни паркове и градини. Гледах познатите ми места и не вярвах на очите си как са изглеждали преди години. Орлов мост, Халите и Банята, Лъвов мост, бул. Дондуков и Мария Луйза. Докато крачех покрай Александър Невски нещо голямо запречи слънцето, погледнах нагоре и видях над мен да се носи бавно огромен дирижабъл. От него ми махаха усмихнати хора, а един мъж правеше снимки с апарат. Беше истински забавно. Минах покрай Академията и се изумих колко празно място има около крилото на Софийския университет. Под празно имам предвид хубав и подреден парк. Зеленина, зеленина на всякъде... и всичко е някак просторно, погледа ти успява да си почине, да зърне зеленината на Витоша в далечината и...
миризмата на тоалетна ме върна изведнъж в настоящето. Неусетно бях следвал снимките и така се бях озовал до последната, в непосредствена близост до тоалетните. От там се носеше тази специфична миризма на препарати и човешка урина. До нея имаше и два масажиращи стола, в които две момиченца се кикотеха и лигавеха. Разтърсих глава и побързах да се махна оттам. Сетих се за какво съм дошъл в Халите и в крайна сметка си купих принцеса с филе и кашкавал, точно за 2 лева. Докато чаках да се опече и после докато бавно отхапвах от нея не можеше да не се замисля за тази друга страна на нашия град. Завидях на хората живели тогава, някак всичко изглеждаше много по-спокойно, по-тихо. Изглеждаше красиво. Може би е някакъв вид носталгия това, измамното усещане, че преди нещата са били по-хубави от сега... не знам. Но както каза Сис тогава София е изглеждала като град с Дух, имала е Лице. Къде е Духа й сега? Къде е лицето? На челото й още се вижда белега на червената петолъчка, а тежкия й безвкусен грим сега ми напомня на чалга звезда.

Ако ми позволите да цитирам Сис отново:
- Някой ден ще се оправи - каза тя с усмивка.
- Да след някое земетресение - казах аз, на което тя отговори
- лош нечо :) ама да де... ако трябва да сме честни май само някво бедствие ще ни оправи...след много години.
- Може и манафите да ни оправят - казах замислено аз и така мисля да завърша този пост.

а отзад някъде е синагогата

http://www.lostbulgaria.com/
А иначе София ще има дух и лице, когато панелките най-накрая паднат, 90% от живеещите отидат да работят пустеещите земи и селата ни оживеят....
Тежка тема захвана.... :)
Приятна разходка...

Въпросът е какво правим ние за този по-добър бъдещ град. Не виждам някой да е запретнал ръкави, крачоли, или дори да е забелил хуй с цел някакво проясняване на ситуацията.

Но пък халите са си яки :)