Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2010 14:25 - Краката на осморка
Автор: self Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2129 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 14.12.2010 16:02


Онази вечер изпращахме Радо. Замина за Виена, а оттам за месец и нещо в Дрезден при брат си и куп приятели. През същия този ден бях доста изморен, миналата вечер си бях легнал към 4, защото не можах да заспя. Гледах за компенсация един филм с Райън Гослинг, Lars and the real girl. Забавен и нестандартен. Та на сутринта отидох на работа, където успешно изкарах около 5-6 часа, даже и малко работа свърших. после си хванах трамвайчето. Бях супер разкапан от умора, но някак успях да се стегна и отидох на фитнес. Не бях ходил поне от 2-3 седмици, срамота е признавам, но съм супер изморен напоследък. Потренирах си хубаво и след това минах през Сис да се видим. Тя си правеше домашни, та я позяпах малко, похапнах и тръгнах към Радо. Бяха се събрали разни приятели и сладко сладко си пиеха домашно вино, което любезният домакин точеше с едно маркуче от една 25 литрова туба. Връчиха ми една водна чаша и аз се включих с ентусиазъм в разговорите и наздравиците. Хора си тръгваха,  идваха нови, а виното не свършваше. Сиската щеше да излиза със сестра си и мъжа й, но те много се забавили и затова тя дойде при нас към 11 и нещо. Плана беше да си ходим малко след това, но то нали плановете са за да се пренебрегват. Тук е момента да направим едно уточнение. Не обичам да се напивам, винаги пия с мярка, колкото да ми е забавно и да не ми пресъхва устата. Тази вечер обаче чашите се опразваха доста бързо и още по-бързо се наливаше още вино в тях. Някак имахме нетърпимост към празните чаши. Сещах се за Тортила флет как се пиеше там вино от буркани, хехе. Беше забавно, говореха се глупости, които покрай винцето предполагам звучаха по-смешни отколкото наистина са били. С Радо играхме на канадска, сигурен признак, че сме се били напили, щото обикновено след това ни болят ръцете и не бихме го правили в трезво състояние. Абе щура работа. Не помня към колко ни хрумна да си ходим. Радо сега където живее е доста близо до нас, на около 15 минутки пеша. Тези 15 минути обаче се разточиха кат корите за някоя родопска баница, ама много голяма. В момента в който се изправихме и излязохме навън се оказа, че имаме малък проблем с придвижването. Сиската се не беше яла почти нищо целия ден и изведнъж се оказа много пияна. Аз бях ял малко повече от нея, но и аз се бях наквасил солидно. И като тръгнахме към нас нещо не беше хич наред. Направих справка с правите линии на плочките на тротоара и се оказа, че траекторията на стъпките ни варира от полукръг, мини спирали до типа ходене наречено "избягване на препядствия". Това е когато са наредени конуси на земята и ти трябва да ги заобикаляш отляво, после отдясно. Стана ми супер смешно, все едно ни гледах отстрани каква сме картинка. Бяхме се хванали един за друг и танцувахме по тротоара в опит да уцелим права линия. Сис май се беше и уморила доста, щото съвсем изпадна от филма, само движеше краката машинално накъдето види. Аз пък от своя страна се хилех на глас как е възможно това нещо, такива осморки никога не бях изпълнявал. Сещам се веднъж с Радо и Бин пихме мастика, само дето аз пийнах малко колкото да ме хване, а те пийнаха повечко и после по една бира "за капак". И като си тръгнахме ги наблюдавах как се отдалечават, извършвайки същия странен необуздан пиянски танц наречен крачета заведете ме у нас. Та доживях и аз да го изтанцувам. В крайна сметка след доста криволичене стигнахме до нас, който можа повръща, който не направо си легна. Най-тъпото беше, че след 3 часа и нещо Сис беше на работа. Беше ми гузно, че не си тръгнахме по-рано, защото аз можех да спя до когато си искам, а тя трябваше да става рано. Сутринта алармите се разпищяха, някакси успя да се оправи и да тръгне, а аз бях в едно тотално размазано състояние. Втора вечер подред си лягах в 4 часа сутринта и мозъка ми даваше на заето. Нямах сили за нищо. Лежах със затворени очи, а някакви неща минаваха пред очите ми, цели истории. ако исках да се помръдна сякаш всичко се случваше с около секунда закъснения. към 9 и нещо Сиската се върна и се мушна под завивките, беше си тръгнала от работа. Така поспахме още. След време започнахме даже и по-добре да се усещаме. Към 3 се изчипкахме и аз вече бях супер, даже си хапнах сандвичиииии. Е тогава обаче нещо стана и пак се озовах в леглото и нямах сили да попръцна деже. След около час трябваше да ставаме вече, че Сис имаше лекция, аз моята я бях отебал вече. Излязохме и се качихме на трамвая, аз се повозих няколко спирки с нея и при Заимов  слязох та да подишам малко студен въздух и уж да се поосвестя. Усещах се леко настинал, преуморен и махмурлия, а и имах и мускулни трески от тренировката, които до тогава се бяха крили някъде другаде. Вечерта у нас се опитах да порисувам нещо с таблета, ама нямах никаква енергия за такива неща, пльоснах се на дивана и почти заспах, беше ми мега изморено и се усещах сякаш съм болен. Трябваше май да си легна, но вместо това излязохме със Сиската да се видим със сестра й и мъжа й. Щяхме да ходим да хапнеме в чайната Веда хаус, ама там кухнята беше затворила и затова седнахме в Уго на Витошка. Нямах никакъв апетит, а и преди това бях ял някакви сандвичи у нас, но помагах на Сис със спагетите, които си беше взела. После дойдоха и Ели и Му, които идваха от НДК и малко живнах сякаш. Добре си изкарахме, завършихме вечерта с един везувий с 4 лъжички за всички и по живо по здраво си тръгнахме. Хоп в таксито и после хоп пак в кревата. Явно си трябва такива дни дето нищо да не правиш освен да лежиш. Иска ми се да мога цяла седмица да лежа и нищо да не правя. Или поне да не ми се налага и само ако от вътре усетя нуждата да свърша нещо. Вече втори месец съм на режима от лекции на работа или от работа на лецкии, а после пак на компа да си правя домашни. Рисувам също само дигитално, филми и интернет пак пред монитора, а реша ли и съвсем да се довърша с някоя игра... май ми идва повечеко отколкото гъбестия ми мозък може да понесе. А и като прибавим мислите за плащане на сметки, заеми и всякакви такива лайна... уморяват ме много. А има къде къде по-хубави неща да си мисля.
А сори но ще приключвам. Сис ми се обади и отивам да се видим и хапнем супа на Шишман. ФФФкусни ги правят. Оле!


Тагове:   осморка,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bradata87 - kak pak alarmite vi sabujdat?!
28.11.2010 12:33
Nqkoi shte mi razkrie li vsemogashtata vselenska taina kak alarmite sabujdat chovek?!
V momenta razpolagam s vazmojnostta da si sloja okolo 10 otvratitelni melodii na gsm-a za 10 razlichnia alarmi koito da zvanqt prez 5minuti i pak nishto.....sabujdam se 1-2-3...chasa sled kato sa zvanqli...?!
Inache osmorki da pravish s nqkoi v malkite chasove e prekrasno....prosto ulicite sa prazni i naistina se useshtate jivi v nqkakva prikazka, kakvoto e grada...a povrashtaneto - to e prosto deserta za priqtno prikluchvane na vecherta predi lqgane - neshto kato mieneto na zabite, koeto vinagi te marzi da napravish :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: self
Категория: Изкуство
Прочетен: 508852
Постинги: 160
Коментари: 596
Гласове: 2278
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930