Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2008 09:44 - Боли ме гъза
Автор: self Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5953 Коментари: 7 Гласове:
1



Ето това е, гъза ми днес реши да припомни за съществуването си. Не, това не е история за лайна. Ни най малко. Честно незнам откъде да започна. Всичко е толкова обикновено и ежедневно, че дори не си заслужава да се опише, но това е само едната страна на медала. Медал никога не съм получавал, затова се чудя откъде ми хрумна това въобще. Виж дядо ми Недялко има медали, колкото да тапицира цяла стая. Не малка при това. Та предполагам оттам изкочиха тези медали. Някаква част от мозъка ми си спомни парадните му снимки в униформа.

Малко се отвлякох от темата. Все пак за задници ще пиша, макар и дядо ми понякога да се държеше като такъв. Но за умрелите или само хубаво или нищо. Или две чаши с ракия. Но това с ракията е за другия ми дядо. (Да не се объркате, че е прекалявал с пиенето. Той като си пийнеше малко и отиваше да спи. Супер спокоен човек беше.) Медали, пагони и ракия съпътстват родовата ни история. От едната страна на родата едното обаче преобладава. Спомням си с умиление как като малък всички ме виждаха вече с униформа. То пък взех, че извадих отнякъде талант да рисувам, та пагона ми се размина. А оттам и медалите и ракията. Поне медалите със сигурност. Художници медали не им трябват. Грамоти също. Виж възможно е все пак да се проявя някак с това рисуване за благото на всички ни и  президента да вземе да ми връчи вместо медал надуваема кукла – символ на нацията ни. Хем ни ебат, хем устата не си отваряме една дума да кажем. Пък то това си е опасно, току виж се окажеш с пишка в устата. Не твоята. Пак се отплеснах. Незнам дали от всички билкови чайове и разни сиропи дето пих днес не съм се отплеснал нещо генерално. Генерали-медали. Хайде пак се почва...

Вече над седмица съм болен. Седя сега пред монитора и като в сън местя пръстите си по клавиатурата. Ако утре намеря написаното в блога си, ще знам, че не е било сън. Но засега е фифти-фифти. Може да има правописни грешки тук-таме, но не се притеснявам. На сън е позволено да се греши.

Цяла нощ почти не спах. Незнам защо. Мазах се с едни мазила за да се изпотя. Е изпотих се, но към три и половина вече реших да стана, защото се бях ококорил напълно, пък и корема ми беше празен. Взех си лаптопа и слязох на масата в кухнята. Изпоизкарах акъла на половината хлебарки там, те пък изкараха моя. Нема празно. Хапнах и поработих по списанието за деца, което правя за едни хора в Бг. После към 6 се качих в стаята. Бат Ван спеше. Включих се към мрежата и видях, че бтатът на Си, Захари, има чрд. Писахме си по скайпа. Дано са си изкарали хубаво. Чух се с шефката на списанието. После другата ми шефка от Бг също се включи и като разбра, че съм болен взе да ми праща съвети за домашни лекове. Готино. После писах 2 реда на Си, ама тя не ми отговори та затова легнах в 7:30 да спя. Същия ден очаквах да ми пристигнат две бордови игри, които си поръчах та спах неспокойно, че нали все ги чаках да пристигнат. Голямо съм дете. Станах в 11 и си изтисках един лимон с мед, после овесени ядки с мен и за десерт сироп за кашлица. Взех си Ай-Тавана и се излегнах на слънце в двора на един шезлонг. Толкова беше хубаво. Слушах си музика от Ай-Тавана и се потях пиейки  топли чайове. Казвах си как болестта бяга с потта от тялото ми. Така стана два часа и точно тогава ми пристигнаха игрите. Ух, подскачах вътрешно от радост и не можех да повярвам, че едната вече я имам, защото в Бг се мъчих сам да си я направя като намирах файловете и из нета и почти я направих, но беше различно. Предполагам си я купих тук само за да тегля една майна на системата, която не ми позволяваше да я имам по-рано. Тежи към 3 килограма и вътре в кутията е претъпкано с неща. Даже е прекалено сложна игра. Макар да и бях чел правилата (50страници) пак гледах като треснат. Така седях на пода в хола и й се радвах и ънпънчвах разни неща и ги подреждах. После се мъчих да разуча правилата, но ми беше изморено нещо. Добре, че бат Ван ми взе днес смяната на „мечките”,  че хич не бях в кондиция да работя. Така поне си почивах. Днес трябваше да тренирам, но ми беше недоспало и изморено и не тренирах. Остава за утре.

Кога стана седем часа, незнам но тогава реших да изляза да карам ролери. Пуснах се по някакви улици надолу, не по обичайните места, където карам. Още не мога да спирам добре, какво говоря, та аз едва едва спирам. Хахаха. Та оттам не обичам по-стръмни места. Че става екстремно. Както и да е. Покарах си и пак се озовах до училището, където карам. Там има невероятно гладък асфалт и е направо оргазмено да се кара там. Въртях се из двора, завивах наляво-надясно, ускорявах, забавлявах се самичък. По едно време ми хрумна да подскачам леко. Започнах с малки плахи подскоци. Един, два пъти. Скок, приземяване на кънките. Брех, реших да се позасиля малко повече. Приклеклах, подскочих и... там нещо явно с приземяването не беше наред защото незнайнокак се сгромолясах по гъз. По-лошото е, че се приземих на опашката си. А там как БОЛИИИИИИ. Да бях паднал на задни бузи, щях само да се поизтупам и да си продължа да карам. Аз обаче реших да падна на един от недоразвитите ни елементи от ембрионалната фаза. Хубавата ми опашчица. С падането се случиха и още няколко неща. Първо станах много бързо и карайки бавно изговарях през устата си думи на болка. В повечето случаи се повтаряха без да имат някакво значение. Усетих как главата ми се е разтресла, дишането ми се беше попрецакало. Усетих как кръвното ми пада и ми причернява нещо. Седнах на една стойка за колела. Е сега Бат Ван тука ме подсеща, че от опашката ми започва гръбначния стълб с всичките му нерви, та нищо чудно, че имаше странични ефекти. Поотпусна ме бързо, но си остана една кофти болка. Домъкнах се криво-ляво да къщата, качих си се в стаята и без да усетя съм заспал. Така след около час към 21:00 се събудих. Бях много дезориентиран от съня. Слязох и си направих един бейгъл. Пих чай още и седнах да си довърша работата за днес по списанието. После започнах да пиша това. Сега след като съм към края, тайно се надявам да се кача горе и да заспя бързо и непробудно поне до 10 сутринта на другия ден. Преди това ще трябва само да пратя файловете на шефката. Чудно дали ще има някой в скайп. Тия дни съм се разтъжил нещо.

И така. Това беше. Едно най-обикновено падане по гъз, пък я гледай що работи изкара от главата ми. Може и утре да падна, да речем по пищял или глава та току виж съм започнал да пиша по-често. Май ми се спи вече и ако трябва да съм честен не ми се пада никъде другаде, освен в леглото. Без дрехи и без никакви ролери.

image



Тагове:   МЕ,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ugeen - Их, начи :) Разказваш все едно гледа филм човек
08.05.2008 12:25
Поздрави! И оздравявай бързо..
цитирай
2. soho - :)))
08.05.2008 13:57
Надявам се поне да си успял да поспиш.
цитирай
3. анонимен - Ot edin star boen drugar
08.05.2008 20:11
Iskam da te pozdravq za velikodu6niqt na4in,po koito priema6 ne6tata.Bezsporno opa6kata i malko pod neq...sa v TOP 5 na nai boleznenite,no tova e jivota(i po specialno karaneto na kunki).4ak mi se dopada...i taq sedmica ne otidoh da karam,no skoro 6te razreja nqkoi /ne4ii rub.Btw ako se 4uvstva6 nerven moje6 da probva6 s postrigvaneto gola glava.Az dnes probvah i mi podeistva mnogo obodritelno :P.Opravqi se po-burzo ili sell your soul 2 roll :P
цитирай
4. gioia - :)
08.05.2008 22:23
хей, да се оправяш бързооооо...
(иначе гъзобола и ...бола интересни мисли е породил :))
цитирай
5. self - тъй
09.05.2008 06:07
ugeen - мерси мерси! поздрави и на теб, а аз сега ще се наливам с тонове чайове и кисели сиропи:)

soho - ами с бат Ван се блещихме поне до 2:30 без да ни се спи хич, но поне си поприказвахме смислени неща. после съм заспал без да разбера и така до 11:30. хехе

Стари бойни другарю, как си? не сме се засичали в скайпа отдавна. опашката наистина боли. днес усещането е сякаш са ме ебали отзад отбор негри. не че знам какво е това усещане, ама... хехе. абе лигавя се. наболява ме ама не е нищо страшно:) пък ти си вади кънките и отивай да караш! амахааа...

gioia - ще се оправя, няма къде да ходя:))) мерси за пожеланието. Поздрави!!!
цитирай
6. eleni - нечеееееееее:))))))
10.05.2008 22:10
падай по-често, ако има такова отражение връз писането (да не ме чуе мамка ви, че ще ме бие;)

зареди ми душевния акумулатор, да знайш:)
целувкииииииииии
цитирай
7. self - eleni...
12.05.2008 07:55
ше падам, къде ще ходя. първо да зарастне гъза малко и пак ще се кача на токчета. като вица за Иванчо, който казал на татко си: "Тате, тате, днес ми беше първият полов акт." "Браво Иванчо, а кога ще е втория?"-попитал бащата. "Като ми зарастне гъза..."- отговорил Иванчо. та така. липсват ми сбирките. да поздравиж, който видиш специално от мен! себе си включително. бягай да се видиш пред огледалото, за да се поздравиш. :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: self
Категория: Изкуство
Прочетен: 507631
Постинги: 160
Коментари: 596
Гласове: 2278
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031