Пиле с манго

Денят започна със събуждане. Чух алармата на телефона и за първи път от доста дни насам се почувствах способен да се вслушам в съвета й. Въпреки това останах още малко в леглото. Бат Ван беше вече станал от леглото, а после явно седнал на земята. Цъкаше нещо в нета. Аз се протегнах и си взех музикалната кутия за ябълки и си пуснах музичка ей така докато се излежавам. Като стигнах до Kyrie Eleison на Sinead O’Connor реших да въведа бат Ван в магията на тази песен. Питах го дали я е слушал, а той каза че не е и за да затвърди думата си изслуша песента около 20 пъти един след друг. И аз правя така, но на двадесетия път вече ми дойде много и му казах да смени. После някак станах, слязох до кухнята и си направих кроасан с кашкавал, шунка и маруля. Направих чай на болното си гърло и се метнах отново в леглото си, горе в нашата стая. После бат Ван се насити на интернет и ми отстъпи мястото на „горещия стол”. Това май беше от предаването на Кеворкян. Хм. В случая не важи обаче този израз, защото ние в стаята стол нямаме. Само това ни липсва, та да се спъваме в него. А и обикновено като има столове има и маси, а ние и маса нямаме, та представете си един стол ей така да седи по средата на стаята. Не върви някак. Та сядайки на пода пред лаптопа с нета си проверих пощата. Нямаше подкани да си уголемявам пениса, но за сметка на това в другата ми поща имаше известие, че ще си получа пратката в сряда. Урааа. Какво има вътре е тайна. Не е надуваема кукла. После се чух за малко с майчето по Скайпо, а след това и бат Радул се появи та си поговорихме, че не се бяхме чували от доста време. После нещо не ми е ясно какво съм правил. В крайна сметка стана 14:00 и аз си запретнах ръкавите и започнах тренировката си в двора. Така до до 16:00. Премерих се преди да започна. 71.6 кг. На края бях 70 кг. Може би защото пиках няколко пъти (брех колко интересни подробности). После извадих пилешките гърди да се размразяват, хванах колата за гъза и така с нея до Албертсън на пазар. Манго, чесън, стафиди, брашно – царевично и мултуизползваемо, лимон, кафяв ориз, доматено пюре и разни  други лайна.

Прибрах се и се захванах да готвя. Манго с пиле. Или обратното беше май.

200 г пилешки гърди
50 г манго
20–30 мл прясно мляко
1 шепа кашу
1 шепа стафиди
2 с. л. олио
1 с. л. къри

за гарнитурата:
60–80 г краве масло
50–80 г замразен грах
50–80 г бейби морковчета (обикновен морков)
50 г ориз
вегета на вкус
чери домати, резени краставица и лимон за украса

(тези подчертаните си ги спестих от манджата по една или друга причина)

И така... първото ми готвене. Нарязах пилешкото. Понакиснах го в бяло вино, соев сос и разни подправки, и малко чесън. Изпържих го в тиганчето и за моя учудване беше даже вкусно. Доста при това. После започнах да правя пилето с манго...

Подскачах из кухнята и си пеех фалшиво и се радвах на това, което се случва пред очите ми. Сварих ориза в една спец машина само за ориз. Бързо, лесно, не най-вкусно. Последното защото се оказа, че кафявия ориз тука малко мяза на жито. Ходи го разгадай това.

В крайна сметка пилето с манго е доста странно на вкус. Мангото си е специфичен плод и зеленчук или само чук. Знам ли? Трябваше повече да уча в училище.

Равносметка:

Преядох ужасно много. Издух се доста. Уморих се доста. Сега е 21:08. Днешният ден беше забавен и ползотворен за разлика от вчера, когато просто не разбрах кога стана време за спане. Това ми беше първото готвене на пилешко месо. За истинско готвене ви говоря. С цялата суматоха и миризма в кухнята. Забавна работа. Утре ще направя останалите гърди на пържолки, че ще се развали месото. Това е. Край на скапаните сандвичи и салати (макар и вкусни да са). Започнах да готвя.

И така, тази вечер явно ще пърдя на пиле с манго. Пазете се, че Крали Марко с пръдни и планини помества.

Хубав Ви ден, аз отивам да търкам с белина ваната, че и това трябва да свърша...

(Следващата рецепта ще е виетнташапилешкикпоамски. Малко разбърках имената... )

Такова изживяване?!?
Блазя ти ...
/С усмивка, разбира се/

Ама не споменаваш да си го попрепекъл, та да мяза на моите манджи.
И сега кво? Ученикът по-добър от учителя? Не че съм те учила някога да готвиш, ама пък да ме надминеш от първия път. Обидно някак.
Мда. Аз за 30 години не се научих, та ще рече: който го може, го може.
А честит ти нов талант. Със здраве да си го употребяваш.
Аз за по-лесно ще ида да хапна агнешко у Гергана. Хе-хе.
Поздрави!

написал след преяждането колко килограма си.:))))

:))))
звучи страховито туй всичкото, наистина
ще се окажеш някакъв неподозиран кулинарен талант и после айдеееееее, уйде ни линията, кат се прибереш по тукашните земи;)