Сесия 3
Едно нещо ми прави впечатление. Докато бачкам, много от клиентите, които влизат за да разглеждат или пазаруват не ме и поглеждат, не поздравяват. Тук не се обажда наранената ми суета, а просто ме изненадва този факт, защото повечето американци са любезни, с много фалш, но все пак любезни. Мястото където работя е в един от по-скапаните хотели. По хората се познава. Затова стигам до извода, че не може човек да си прави генерални изводи за една държава и хората в нея от само един град и само един хотел. Във фешън мола да речем е пълно с пипнати хора, хубави лица и тела. Това естествено не оправя празните им погледи, но...
То и моя поглед не е най-пълен така че да не се обаждам. Когато и аз си пипна тялото може поне за това да се обаждам. Хахаха. Сега тук ще се опитам малко да напълнея, че аз съм си свикнал да се гледам, но всички само ме пощипват и цъкат с език как съм много слаб.
В заключение няма какво да се лъжем, хора. Вегас си е грозен град насред пустинята, светлините му са еталон за кич и освен центъра всичко друго е еднакви къщи и комплекси в редици. Copy paste, copy paste, за тези които не знаят шорткътчето за това е Ctrl + C, Ctrl + V... Чудно дали господ е създал така земята.
ВЪПРЕКИ това... въпреки всички тези недостатъци тук ако реши, човек може да се чувства себе си (препоръчителние престой е до 6 месеца. Хахаха). Мисля, че аз се чувствам себе си, когато се усмихвам повече, когато изригват спонтанни фонтани от звуци от устата ми, радвайки мен и околните, когато подскачам без причина, когато я няма празнината в гърдите ми, когато погледнат отстрани светя. Все неща, които сред Софийското ежедневие забравих някъде по пътя.
Не очаквам задължително да намеря нещо тук, но знае ли човек в какво ще се спъне утре. Скрита усмивка, приятелски поздрав, буркан с ядки...
A Hidden Treasure:
17.04.2008 19:58
http://www.youtube.com/watch?v=_LHoyB81LnE&feature=related
# анонимен - дааа. слончето е голям шемет. кеф е да го гледаш:)))