Колко странно е усещането след като вече си прибрал боите и платното и оставиш умората да те обгърне. Усещането е сякаш си почиваш след дълго и тежко раждане. Дал си всичко от себе си и на света се е появило нещо ново.
Рисуването си е вид транс. Откъсваш се от света, от всякакви мисли, от себе си. Оставаш насаме с платното и материалите около теб. Единственото пред очите ти е ръката с четката и платното. Не бях докосвал маслените си бои сякаш от векове. Помня за последен път рисувах, когато бях в щатите 2008. Получиха се някои интересни неща тогава. После около година рисувах с акварелни моливи, подготвях изложбата. От време на време рисувах и с акрил. Напоследък рисувам предимно на компютъра. Имам си новичко и хубаво таблетче и пред мен се отварят много нови хоризонти. Дигиталното рисуване ти дава много възможностти.
Маслените бои събираха прах върху един шкаф, разхвърляни и забравени. Понякога ги поглеждах и се чувствах виновен спрямо тях, спрямо себе си.
Нещо липсваеш в мен, беше ме страх да започна. Затова и седяха толкова нависоко, недостъпни. Понякога имах моментни желания да рисувам, но самата идея за подготовката на всичко ми се струваше толкова изморителна, че бързо се отказвах. И така. До днес. Ден с нищо по-различен от останалите. Явно не.
Отидох до работата за няколко часа, а после виждането ми с Меги пропадна. Затова реших да се прибера пеша до нас и да свърша нещо. Английски или може би малко фотошоп, а защо не и рисуване. Така и стана. Свалих маслото от шкафа, извадих статива, издухах прахоляка от палитрата и си подредих едно местенце за рисуване. Идеята да рисувам в хола е малко странна, но поради липсата на ателие е единствената възможност. Взех едно старо квадратно платно, върху което бях рисувал преди и започнах да го гледам. Усещах се доста неуверен. Мислех си, че вероятно първите платна ще са доста зле, докато посвикна с материала. Вместо това за около час и нещо завърших картината без много двоумене и мъки. Харесвам когато рисувам така, с лекота и накрая съм доволен от резултата. Понякога се налага да вложиш целия си инат и упорство за да извоюваш картината.
Да я превърнеш от грозното нещо, в което се превръща в нещо хубаво. Наричам това рисуване на инат, защото е доста изкушаващо просто да зарежеш всичко или още по-зле – да разкъсаш платното или листа с някоя вилица и после да подскачаш отгоре му. Днес нямаше нужда от това. Продължих да рисувам по една стара незавършена картина. За нея все още не мога да преценя как се получава. Трябва да си почина и да я видя утре на свежо. Окото се уморява лесно. Често нарисуваното ми се струва скапано, а на следващия ден сякаш го виждам с други очи.
И така, сега седя и пиша на лаптопа, а Жму спи в скута ми. Чиниите от вечерята са изблъскани встрани около мен. Цял ден не бях ял, с изключение на закуската от два вкусни сандвича, които ми направи майката на Сиската. Е послъгах. Хапнах и банан, а после и кроасан. Но това беше отдавна. Сега си наваксах. Отдавна не ми се беше случвало да забравя да ям. Има нещо хубаво в това да забравиш за всичко и да се вглъбиш в някакъв процес.
Май сега ще си почивам, усещам умората в цялото си тяло. Хубава умора.
