Понякога имам странното усещане, че не съм сам. Нямам предвид, че чувам повече от един глас в главата си, по-друго е. На стола пред компютъра, на дивана, докато се храня, някак усещам нечие присъствие. И лека топлина. Когато я потърся с поглед съзирам една сгушена топчица от косми, бели и кафяви, която развномерно се повдига и спада. Ако не спеше щях да видя красивите й очи, понякога топло жълти, а друг път зелени като скъпоценен камък. Винаги съм се възхищавал и учудвал на умението на Жу да се промъква без да я усетиш. Седя и си чета книга на дивана, а тя е до мен. В следващия момент вече сладко спи в скута или на краката ми. Не разбирам как го прави. Сякаш времето тече по друг начин за нея или пък аз съм прекалено разсеян. Не знам. Ето и сега докато пиша се е сгушила в скута ми, а главата й е на лявата ми ръка. Трудно се пише така, но аз и без това пиша само с два пръста, така, че... Обичам си го това коте, има нещо специално и магично в нея. Не помня да сме имали по-социално коте, така да търси близост, сякаш е дете. Понякога даже ми идва в повече и я побутвам на някой стол, но тя не се сърди дълго. Мисля да привършвам с писането, защото прекалено смущавам спокойствието й, а няма по-хубаво нещо от спящото коте.

i moqta se e sgushila tuk do men pod odealoto i spinka sladko s lapi4ka pod glawata i ot wreme na wreme wyzdisha :) kato malko 4owe4e e :)) strah me e da myrdam mnogo da ne q sybudq. naistina sa toooolkowa sladki !! :)))

много уютно си го написал :)