"Крайно време е да започнеш пак да пишеш тук. Иначе има вертоятност да се възмутя ужасно, което пък ще доведе до изпиването на огромни количества алкохол, което пък ще ми причини здравословни и финансови затруднения, което ще те накара да се притесняваш за мен. Така че моля те вземи напиши нещо, за да не се притесняваш."

Нав ми пусна този коментар и аз като един човек с природа притеснителна реших да напиша нещо и да прекратя тая дълга (мено)-пауза, която е обхванала блога ми. истината е , че го тресе критическата и му е топло, а после студено, после пак топло, после още по-топло и въобще не му е до писане. всичко ще да е от простатата. или от простащината, хаха. важното е да се пише... те и простите хора пишат, макар да не го съзнават. пишат историята си по страниците на Голямата книга с многото страници...

... сигурно щях да напиша още несвързани неща Нав, но Сис ми се обади и ще ме чака след 10 минути пред дома на киното. майка й ни даде пропуск за двама за година поне и сега се възползваме от тази привилегия. купих си и тютюнчета за наргилето та ще запуша скоро. видях се днес и с Васото, разправи ми за последното игране на карти и приключенията на Траян. 3 шишета уиски не са малко, ей! хихи.
хайде, скоро ще взема да напиша и още нещо, че вече забравих как става дори.
АДИОС и до скоро!!!

А така... мъчно ми беше ...

и беше ли хубав...

soho - :)))

elinora - филмче за Мариус, а после Самият човек на Мариус, гот беше... :)))

подробно...

почти по шише на калпак. От 8 до 5 сутринта. Накрая вързахме по 50 $, а като загубихме, Траян обърна мраморната маса, изпочупвайки всички чаши, взе да скача върху нея, падна (щот тя мраморна), наряза се, изнесе я навън и започна да я удря в едни камъни, докато цялата улица не стана в мрамор. Направо да се чуди човек защо уча по осем часа на ден, като после изглаждам всички новопридобити гънки с пиене и нечовешки простотии :))
Тези дни ще опиша историята подробно, защото такъв цирк се вижда веднъж на години.

а брат ти твърдеше, че си романтик...

Ние и двамата сме романтици, но по различен начин. Красотата на романтизма е в това, че може да бъде изразен по всевъзможни пътища. Нечо обича да подарява нарисувани цветя, маслинени погледи и загатнати нежности. Аз и моите пет огъня подаряваме парещи стихове ала Неруда, танцуващ смях и отвличащи прегръдки. Общото помежду ни е, че и двамата сме заплеснати и не разбираме от намеци :)

заплеси големи сте си...