Въздухът е застинал, топлината не напуска стаята дори след като последните слънчеви лъчи са отдавнашен спомен. Задушно е. Единствените звуци в стаята са тежкото, металическо стържене на стария хладилник и мъркането на котето. Тупан лежи неподвижен на голямото легло. С бавни, методични движения гали заспиващото Коте. Дланта му минава по гърба, после към опашката и отпраща отскубналите се косъмчета в хаотичен танц из въздуха. Котето мърка в унес. За момент отваря око и пронизва Тупан с мек, зелен поглед. Усмихва се, протяга нежно лапа и го докосва по брадичката, а после се свива още по-плътно и заспива своя котешки сън. Хладилникът прави няколко последни стържещи опита да си поеме въздух и замлъква завинаги. Тупан затваря очи и отново приветства тишината. Слуша безшумния поток от мисли. Усмихва се, когато улови някоя особено хубава, а лошите отпраща. Приветства първия за тази нощ сън. В него
Котето дълго му обяснява за ползите от суровата риба, а после се засмиват и отиват на друго място.