Ние сме инструмент, на който никога не успяваме да се научим да свирим.

Отнема ни цял живот да опитваме, но рядко мелодията гали ушите ни.

Често тя е изпълнена с глухи ноти, ненужни тонове, интервали и цялостна дисхармония.

Симфония на дисхармонията.

Не знаем нотите, но имаме нотна тетрадка и от нас се очаква да творим в нея.

Пръстите ни са груби и непохватни, често желание има, но ни липсва техника и познание.

Научаваме се да харесваме звука на разстроените си струни или по-скоро свикваме с него.

Това е най-тъжното...

Ние сме инструменти създадени за божествени мелодии,

а се задоволяваме с... който каквото намери.

 

A ako ne se zadovolqvame s tova, koeto ni popadne ponqkoga trqbva da obichame celiq svqt okolo nas, bez da se chuvstvame che sme sami i drankame falshivo, bez bojestveno..... bez tova koeto ni napravlqva napred nalqvo nadqsno......
Predlagam na vsichki koito drankat razlichno da chuqt tova kak pone da si obcihame rodinata.....
http://www.vbox7.com/play:327c9dfc